ПРОЛЕТ И ПРАЗНИЦИ – стихотворения на Стоян Михайлов

УХАНИЕ НА ПРОЛЕТ

Пролетта зад баира наднича,
морна зимата спря да фучи…
Чуй навънка ти песента птича
та срещни я с любов във очи!
Във градинката малка на баба
вече никнат уханни цветя…
До кокиче, с телцето си слабо,
виж игликата как се засмя!
И в гнездата със клюн ще затрака
скоро щъркел от юг долетял…
Ще разцъфне и сетната драка
на върха в тоалета си бял!
Пак децата и хората с радост
пролетта ще прегръщат навън…
Ще ухаеш долитнала младост –
ще танцуваш окъпана в звън!

НАВЪН Е ЦВЕТНИЦА

Отново пак е Цветница
със върбите увивни …
От Лисабон до Летница,
пленят ни сцени дивни …
Навлезе Бог в Иерусалим
по клонки палмовити …
Завет пося, да наследим
и претворим в мечтите!
Ечи Спасителният глас
във храмовете чудни …
Дошъл си Господи сред нас,
вред обич да събудиш!
Проблясват слънчеви лъчи –
там топъл дъжд се ръси …
Поспри – за малко замълчи ,
любов попий с дъха си!
В лалета, нарциси и цвят
градини са, дървета …
А благословите летят –
„в очите мир да свети!”
И цветни имена звучат,
ръцете чаши вдигат …
Закичен цял си Божи свят-
днес радост те настига!
Цветята шепнат без слова –
роден си да обичаш …
Сполай Ти Боже щедростта –
усмивка с нас да тича!

ГЕРГЬОВДЕН

Пролетта раздипли пак засмяна
пъстрия килим от дъхави цветя …
Надари Балкана ни с премяна –
във простора с птиците запя!

Пак на бяла коня Свети Георги
с копието ни дарява сила!
Във сърцата влива цял възторга –
радост за живота и закрила!
Носи берекета по Земята –
във кошари агнета да блеят …
Сред обрядност в къщите разлята,
хората щастливи да живеят!
А портите със здравец се окичат,
в поля Гергьовски вият се хора –
да са честити пак и се обичат,
на плод годината да е добра!
На мъченика – нашия закрилник
обречено е младо агне в дар …
Така събрани хората фамилно,
прославят щедро своя „господар”!

И пеят весели моми на село,
във строен марш ни войните вървят!
Че в мирен труд Светецът нас повел е –
очите пълни от любов горят!

Стоян Михайлов