ПРОСТО Е… – Иорданка Радева

ПРОСТО Е – стихове от Йорданка Радева

ПРОСТО ВЕЧЕР

Просто вечер,
една от многото,
в които рисувам
мислени щрихи
по прозореца-
път,
и две ръце,
очи,
с които пътувам
навътре в себе си.
*
И птици-
ято до бяло
в простора,
поело свободата си
с най-тъжната песен
за раздяла
и трохите от обич.
*
Сега е май, ала облаци мъдруват
къде да се разплачат.
Снагите им,
превзели небесата,
тъгуващи очи изписват
по загубено начало.
*
И сънят им е
дъждовен и разплакан-
един разплискан дъжд
в началото на пролет,
сам и хладен.
Покорно капките му
попиват в натежалата гръд
на земята
и разказват
за болката и самотата.
И пропуснатите мигове.
Без мен.
И теб.
*
Просто е…
Изгубихме се
по пътя на живота.
Няма ни.

ДЕТСТВО

Все още те нося у себе си
по късни вечери
и до най- ранни утра,
спомен скътан
дълбоко в сърцето ми,
свиден спомен за лято
и за бели полетели ята.
И по крилете им песен
с мирис на вишна,
и в есента ми със жлътнала
възпълничка дюля,
с полъх по тревите зелени,
разлюлели стъблата си
като бебешка люлка,
а по тях нежност разлята-
майчина топла милувка.
Нося те дълго
и ненаситно у мен-
ти си жажда по устни,
от жега пресъхнали.
Днес топъл южняк си
в моя залезен ден,
мое детство от някога…
Към теб с усмивка се връщам
и от теб във сърцето си
по струйка живителна
капка по капка наливам.

Мое детство умилно!..
Със спомена свиден
за дома ми скъпороден
и за мама, и тате
душата ми с тебе полита!

СЪРЦЕ

Ех… сърце!..
Защо ли постоянно все така
тъй бързаш нанякъде си неспокойно?
Бъди ми страж, надеждица бъди ми,
и когато ми е тежко… адски трудно…
ти вяра дай ми, още за да бъда!
Не спирай дни добри у мене да редиш
и нощи подари ми- леки и спокойни.
Лукавство подмини и злоба- неведнъж,
ала остани си в мен добро… достойно!

Ех… сърце!..
Ти можеш- мисли лоши отпъди
и проправи ми път- напред да имам.
Поредната лъжа с гордост подмини,
обич и добро ми дай- за награда
и от тях в изобилие да имам!

НЯМА НИ

Не мога да те стигна с думи съкровени,
те тръгват, ала после падат във калта.
Мъниста попилени във нощи натъжени,
изплакани сълзи на терзаната душа.

И няма нищо… нищо няма между нас,
остават само ония крехки обещания,
дето отдалеч с теб изричахме на глас,
ала днес наяве просто няма- няма ни.

Поемат думите като по руслото на река,
сякаш камъчета наредени- знаят пътя.
И редят се думите… думите на песента,
смисъла изгубили, щом мен у теб те няма.

© Йорданка Радева

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)