ПЪРВОТО ПИСМО – Цонка Великова

ПЪРВОТО ПИСМО – разказ на Цонка Великова

Момиченцето стояло скрито зад пердето, гледало през прозореца към звездите, ронело сълзички и едва чуто шепнело:

Мамичко, вече се научих да пиша и сега не само ще ти говоря, но ще ти пиша и много писма. Все още ми е малко трудничко, но като започна съвсем добре и бързо да пиша, всяка вечер, на стъклото на прозореца, ще ти залепвам дълго, дълго писмо, а ти, нощем докато спя, ще можеш по колкото пъти искаш да си го препрочиташ. Така баба няма да ми се кара, че пак не спя. Тя, баба е много чудна. Уж ми се кара и се прави на много сърдита и ядосана, а започва да плаче. Татко като чуе и той идва и също започва да плаче. Разплакват и мен, а после ме утешават. Чудя се защо плачат, след като и двамата все повтарят, че съм най-щастливото дете в класа, понеже само моята майка е звезда. Тогава те защо не са щастливи?

Но, мамичко, понякога ми се иска поне един ден да не съм чак толкова щастлива. Да ме хванеш за ръчичка и да ме заведеш на училище, както всички други майки водят децата си. Поне един ден! Поне един ден! Но, ако това няма как да стане, можеш ли поне веднъж да се приближиш до прозореца на стаята ми, за да те видя. Понеже като гледам толкова много майки на небето не знам коя точно звездичка си ти. Баба казва, че която ми се усмихне, тази си ти. Но никоя звезда не ми се усмихва, а всички само ми намигат. Баба казва също, че нямало значение дали знам коя си, нали ти ме виждаш и ми се радваш и от радост светиш още по силно. Та да гледам коя звездичка свети най-силно. Само че аз като гледам дълго към небето или започват да ми се премрежват очите, или ми се доспива, или ми потичат сълзите. Затова през деня, когато няма да ми се спи, ще ти пиша писма, а ти през нощта, когото спя, ще си ги четеш. Нали, мамичко!

А сега залепвам на стъклото първото си писмо до теб.
„Честит празник, мамо! Ели“

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.