ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – Росица Копукова

ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – поезия от Росица Копукова

ЖИВЕЯТ МИ СЕ ДВА ЖИВОТА

Живеят си се два живота
на тази хубава Земя,
но с колко мъка ще пребродя
във раницата на гърба,
пресичайки през две епохи
и много още чудеса,
ще гледам бури съдбоносни
и болка в хиляди лица.
Живее ми се и това е,
но не във този кръговрат,
душата ми пак ще признае,
че иска още благодат.
Щом дойде ред да си замина,
пак искам да се върна тук
и пак във същата родина
като един напевен звук.
Отново искам да заваря
балканската ни красота,
любов да има, да изгаря
и всяка нечовещина.
А днес прогнозите намекват
за нови хора и съдби.
Е, хайде, как да ги намеря?
И кой да ме обнадежди?

ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Ти дойде от кармично прераждане днес
и ме грабна от първа усмивка,
сякаш мост ме пренесе през времето с вест,
че сме тук за поредната спирка.
То така се намират със обич души,
преоткрили се през вековете
и такава любов не се с камък руши,
тя е вечният път в световете.
Всички чужди намеси пропадат в калта,
тя остава отгоре и свети
и споява я само една – песента
на небесните мои куплети.
Ако двама не бъдем – зависи от нас,
не от нечия злоба и завист,
затова избери в най- сюблимния час
своя знак за към мен да отправиш.
Няма трето решение в този живот,
при поредно прераждане живо,
нека сам се громи кой да е идиот,
нека сам покрай нас да се срива.
Нас ни няма за него, ни той е за нас,
няма никакви точки пресечни,
между обич, дошла със Божествена власт
и дребнави пигмеи далечни.

НЕ ЗНАМ ДОКОЛКО….

Не знам доколко аз съм съвършена,
но мога никого да не обидя,
не ми е тясна цялата Вселена
и обич аз навсякъде ще видя.

Обаче паднат ли ми очилата
от хорска завист и порочни страсти,
тогава си променям сетивата
и друго става моето участие.

Цивилизована ми е борбата,
но до средата никога не спирам,
прозряла истината за нещата,
не аз воювам, мене ме избират.

И ей това е просто тяхна грешка:
как тази мила ангелска Росица
ни развъртя на дива въртележка…
Почакайте, съвсем не съм мръсница,

но който си го проси, си го проси,
но който си го търси, си го търси.
Самички си задавайте въпроси
и отговори дайте помежду си.

Не знам доколко аз съм съвършена,
но имам си енергия за трима
и в тъмнината аз не съм мишена,
и всички черни точки са ми зрими!

НАСТЪПВА ПРОЛЕТТА

Настъпва пролетта, върви към лято
и надделява нашия копнеж,
та хората сме като птици в ято
и да летим, не можеш да ни спреш.
Аз вярвам, идва лято да пребори
и вирус, и болежки, и беди,
и слънцето, усмихнато отгоре,
заразата в замах ще победи.
Отново любовта ще тържествува,
ще има път, море и планина,
разбрали сме животът колко струва-
да бъде лято, мир и светлина.
Ръце в ръце, очи в очи и обич.
Останалото се постига , знам,
и над разчупения земен обръч
от страсти, злоба, завист тук и там.
Божественото няма да загине
и всеки своя дан ще си плати.
Един е с нас, а друг ще ни отмине,
в съдбата със невидими черти.
Каквото и да е, настъпва лято.
По-ценно от изминали лета,
защото е на бъдеще богато,
и на живот, разбрахме го сега.

© Росица Копукова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.