ПЪТ ПРЕЗ СВЕТОВЕ – Стоянка Боянова и Минко Танев

ПЪТ ПРЕЗ СВЕТОВЕ – поезия от Стоянка Боянова и Минко Танев

СТОЯНКА БОЯНОВА & МИНКО ТАНЕВ

ВИБРАЦИИ

Стоянка
Навярно Бог те e изпратил
да те обичам, както никога не съм обичала,
да ме обичаш, както никога преди,
за да преливат представите с любов,
за да се вдигат вибрациите на Земята.

Минко
Възвишена. Мираж почти.
През погледа за миг премина.
И няма как да откънти
с ефирни стъпки на богиня.

Стоянка
Ти ме целуна на върха на хълма
и мракът розов ни обгърна.
От слънцето и тебе всичко свети в розово.

Минко
И всички струни в мен искрят
в съзвучията на безкрая –
със словеса да я извая
над земния живот и смърт.

Стоянка
Прозрачен си
и аз навярно съм прозрачна.
През нас протича светлина.

Минко
И силата на приливна вълна
почувствах в твоя порив –
и здрачът истинското ми лице позна,
издигна ме нагоре.

Стоянка
Интуицията ми подсказва, че ще бъдем заедно
в избрано от Бога време на Земята.

Минко
Сърцето ми изпълни звездна кръв –
пламти безкраят влюбен
и хиляди слънца над нас искрят,
за да не се изгубим.

В планетарната антология THE WAY WE WERE /”ПЪТЯТ, НА КОЙТО БЯХМЕ”, POETRY PLANET, Полша, 2020; НАГРАДА „КУПИДОН” за съвместно стихотворение, POETRY PLANET, Cupid Award, 2020

СТОЯНКА БОЯНОВА

ПЪТУВАНЕ

Животът ми – пътуване през розите,
оттам, където бях преди да се родя,
дотам – когато от света си тръгна.
Ще скрия в гънките на паметта
душевно преживяното, мечтаното.
Картините пресътворявам в себе си –
планински върхове под звездни небеса,
уханни долини със славеи и рози.
Божествена енергия трепти
над пътища и дом с любими хора –
ще помня благите им гласове,
ще взема мислите, надеждите
и любовта.
Това ще бъде моето богатство,
което придобивам от света,
преди да се превърна в цвят на роза.

НАГРАДА в „Първи световен конкурс за поезия на вестници и телевизии“, 2020, Китай, проведен от Тhe International Journalists Association, World Newspaper, World Daily, World Television, World Satellite TV, World Live Television, World News и World Toutiao, публикувано в „POETRY”, списание с международно признание, вестник „SCIENCE HERALD” и сайт за китайска поезия.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Ти, който вървиш скромно по пътя си
и дочуваш сърцето на Земята,
и долавяш въртенето на планетите,
и усещаш пулса на звездите;
ти който си звезден жител
и искаш със светлина да пишеш;
ти, който не си забравил,
че сме създадени по подобие Божие
и мечтаеш Божествено да се обичаме,
и бленуваш да се завърнем в рая,
да сме там, за където сме създадени;
ти който… ако наистина съществуваш
и аз те последвам
и други ако натам са поели,
и други…
Ще се завърнем на земята свещена,
ще бъдем на земята бленувана,
ще бъдем там,
където богоподобните
живеят с Боговете.

В антология на съвременната световна поезия, ATUNIS GALAXY ANTHOLOGY, Demer Press, 2020

ПРОЗРЕНИЕ

„Поезията е сестра на скръбта.“ – Марк Андре Хенри

Земята – нашата зеница към вселената,
а изворите – бистрите й сълзи.
Солен e океанът и вълните са величествени.
Реките – животворни, пеещи и напоителни.

Крилата на орела висините възвисяват.
Поляна с диви ягоди изгрява в утрото.
В хининова кора горчилка зрее.
От съвършенство се огъва песента на славея.

Всемирна е тъгата на поетите
по светове, докосвани в мечтите,
където няма смърт, предателства и болести.
И Бог твори хармония и обич.

ЗЛАТНО ПЕРО, POEMarium, конкурс № 22 за стихотворение по цитат от 8 до 12 реда, тема: „Поезията е сестра на скръбта.“ – Марк Андре Хенри

БЕЗСЛОВЕСНА РЕЧ

Научих се да общувам с всемира мислено.
Не пиша.
Не говоря.

Наум казвам на цветето колко е прелестно,
на росната капка колко е съвършена,
на звездата колко е далечна,
а се отразява в същността ми.
Изпращам сигнали на съществата в космоса,
на близките в отвъдните светове,
на татко,
който живее зад върховете на планините.
Разговарям мислено с всемира.

Събуждам се и ти казвам на глас:

  • Добро утро, любими!
    Да изпеем песничката за възхвала на Бог!

ЧЕРВЕНО ПЕРО, POEMarium, конкурс № 64, тема: „Безсловесна реч”, стихотворение от 8 до 16 реда

*
Невероятен си.
Когато те прегръщам,
докосвам сякаш себе си.
Трансформираме се
в ново значимо същество,
подчинено на космическия ритъм.

ПЛАТИНЕНА ЗВЕЗДА, LITERATURE LOVERS’ ASSOCIATION, конкурс № 85 за стихотворение по илюстрация, до 24 думи, от 4 до 8 стиха, максимум 6 думи на ред, тема: „Важен/Значим”

МИНКО ТАНЕВ

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Обикнах нощната картина
на хълма призрачно красив –
далеч оттук ако замина,
сърцето ще я възкреси.

Обикнах блесналите бездни
на утринния сняг и дим –
завинаги ако изчезна,
плътта им ще ме прероди.

Обикнах слънчeвите мрежи
на тази прелестна игра –
все някой ще ме забележи,
по склона ако заискря.

Око на птица ще вторача
в учудения небосвод
и леко ще отлитна в здрача
на своя следващи живот.

НАГРАДА в „Първи световен конкурс за поезия на вестници и телевизии“, 2020, Китай, проведен от Тhe International Journalists Association, World Newspaper, World Daily, World Television, World Satellite TV, World Live Television, World News и World Toutiao, публикувано в „POETRY”, списание с международно признание, вестник „SCIENCE HERALD” и сайт за китайска поезия; ЧЕРВЕНО ПЕРО, POEMarium,Poetic Parley-52, тема: „Поетично вдъхновение”, от 8 до 16 реда; В антология на съвременната световна поезия, ATUNIS GALAXY ANTHOLOGY, 2021

ОГНЕНИ ФАНТАЗИИ

Бях лунен прилив, плиснал слънчев знак –
светлинен дъжд прозорците разнежи.
И стаята внезапно осъзна
прегръдките ни летни, неизбежни.
Със звездната вихрушка си дошла –
сияйна, безпределна, ненагледна –
припламналите ангелски крила
космическия ритъм да възседнат.
Небесна ласка да ни възвиси
в мига, преди със здрача да отминем.
Разгръщах огнените ти коси
и преоткривах ери и богини.

ЧЕРВЕНО ПЕРО, POEMarium,Poetic Parley-61, тема: „ОГЪН ОТ ЖЕЛАНИЕ”, стихотворение от 8 до 16 реда; СРЕБЪРЕН ВАЛЕНТИН, Literature Lovers’ Association, конкурс № 70, вариант до 24 думи; БРОНЗОВА ЗВЕЗДА, GLOBAL LITERARY SOCIETY – вариант до 40 думи, тема: „Поезия”

СИМВОЛИКА НА СЕНКИТЕ

„Поезията е ехо, поканило сeнките да танцуват.“ – Карл Сандбърг

Боже, озари живота ми,
моите видения и пътища
със светлината си –
слухът ми Те вика,
очите ми молят.

Копнеещото ми сърце разчита
звездната Ти азбука –
превежда ми небесна притча
за митични герои.

Съзидателната мощ пулсира
величествено и тревожно.
Свещта. Проблясъкът на Словото.
Посланието от Всемира.

ПОЕТ НА МЕСЕЦА, декември 2020, POEMarium, конкурс № 23 за стихотворение по цитат от 8 до 12 реда, тема: „Поезията е ехо, поканило сeнките да танцуват.“ – Карл Сандбърг. Стихотворението е анализирано от Mohan Lal Verma.

АРХИПЕЛАЗИ

Вулканичен щрих припламна
в пръски лъчезарни
и над звездното ти рамо
слънчево догарях.

Пъстроока, многолика –
моя блян отнесе
и бeзкраят ме повика
в погледа проблеснал.

Над сияйни кръгозори
и копнеж разломен
Атлантида се разтвори
във внезапен спомен.

В антология на съвременната световна поезия, ATUNIS GALAXY ANTHOLOGY, 2021; ЗЛАТНА ЗВЕЗДА за принос в световната литература, GLOBAL LITERARY SOCIETY , конкурс № 12, тема: „Връзка/Отношение”, вариант до 40 думи

*
Мои са бреговете на Марица
със селищата над водата.
Речни аметисти ме размесват
в калейдоскопи със звезди.
Пия през тръстиките
вихрите на моето раждане.

ПЛАТИНЕНА ЗВЕЗДА, LITERATURE LOVERS’ ASSOCIATION, конкурс № 80, тема: „Вода”, до 24 думи; ЗЛАТНА ЗВЕЗДА за принос в световната литература, GLOBAL LITERARY SOCIETY , конкурс № 10 , тема: „Родина”, вариант на стихотворението до четиридесет думи, 2019

Стоянка Боянова, Минко Танев, из „Път през светове“, 2021

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.