РАВНОСМЕТКА НА ЖИВОТА – стихотворения от Атанас Райков

РАВНОСМЕТКА

На село се родих и раснах.
Встрани остана шумен град.
По своя път чертица драснах.
Не помня страх от студ и глад.

Лудак над лудите се помня,
смелчаг над смелите блестях.
Душица палава, гальовна,
от боя нивга не крещях.

Дойдоха дни и щракна нещо
ей тука нейде, вътре в мен,
тъй силно, нежно и горещо,
голямо, светло като ден.

И всичко в мен дойде на място –
борба, успехи, труд, любов.
И с грижи вършех ясно, свястно.
Аз за бъдещето бях готов.

ЗА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА

Без вярата човекът е обречен.
Без вярата настига го смъртта.
А с нея той е силен и сърдечен,
добър и весел – пулсира му кръвта.

Без любовта човекът е нещастен.
Без любовта върви към самота.
Безсърдечен, тъжен и безвлатен,
загърба радост и прямота.

Надеждата окриля, вдъхва сила,
надеждата омайва с чудеса.
И хората са добри и мили
с мечти към далечни небеса.

„Глас от ада“, стихосбирка, издание на FastPrintBooks, 2019 г.

Атанас Райков