РЕКАТА МЕЖДУ НАС – Александрина Шаханова, Огнян Балканджиев

РЕКАТА МЕЖДУ НАС – стихове на Александрина Шаханова, графики на Огнян Балканджиев

ОСТАНИ

Нежната прохлада на реката,
плисъкът на дунавски вълни,
свежестта омайна на тревата
те приканват тихо: „Остани!“
„Остани!“ – очите ми те галят.
Остани! Ръцете ми хвани!
Устните ми твойте устни палят
и нашепват нежно: „Остани!“
Не потегляй пак на път далечен
по незнайни речни дълбини.
Пак на самота ще съм обречена…
За това те моля: „Остани!“

ПОПЪТНА МОЛИТВА

Вървя по слънчева пътека
със раница на гръб. Сама.
И на душата ми е леко.
Да имах, Боже, и крила –
да литна като чучулига!
Мой сън това е… и мечта!
Но, Господи, аз имам всичко –
дом малък, скромен… и деца.
А искам да съм и с крила!
Не знам дали е изпълнима,
о, Боже, моята молба –
да мога и крила да имам…
Но, моля ти се – пожали ме…
Не ме оставяй без мечта!…

Вървя по сенчеста пътека
на гръб със раница. Едва, едва…
А на душата ми е леко,
макар че нямам си крила
да литна като чучулига,
но винаги една мечта
по моя път ще ме настига!…

художник - Огнян Балканджиев
художник – Огнян Балканджиев

БУДИТЕЛСКО

На Уриил – просветителят на духовете

Затуй, че съм запалила в стотици умове,
искрата, що познание отколе се зове;
Затуй, че съм посочила със даскалска ръка
най-първата пътека, най-вярната следа;
Затуй, че съм помогнала на някой да лети
днес мойто име не свети в грамоти,
а в паметта на тези, що с радост просвети!…

художник - Огнян Балканджиев
художник – Огнян Балканджиев

НА ЗАЛЕЗ

Мое слънце житейско,
не бързай на залез!
Пред вратите небесни
поспри, отдъхни!…
Не пришпорвай годините!
Моля те, моля те…
С още слънчеви залези
моя земен живот украси!

художник - Огнян Балканджиев
художник – Огнян Балканджиев

НАСАМЕ

Дали ще ми споходи любовта –
се питах в сладостни копнения,
или ще гасна все тъй в самота –
без трепети, без радостни вълнения!…
Но две очи се спряха върху мен
заляха ме със мека топлина
и стана светъл моят тъжен ден,
и ме обла небесна светлина…
Благодаря ти, Господи всеблаг,
че и на мен изпрати любовта,
че и на моя тъжен женски праг
усмихната застана радостта…

художник - Огнян Балканджиев
художник – Огнян Балканджиев

СОНЕТ

Дърветата са като хората –
едно с едно не си приличат.
Със листи тихо си говорят,
преплели клони – се обичат…
През зимата,
посипани със скреж, заспиват –
събират сокове за плодна есен.
Изсъхналите стволове умират,
изпели свойта лебедова песен…
Но някои,
все още млади, ги посичат –
отнемат им живот, дарен от Бога!

На хората дърветата приличат –
и в радостите си, и във тревога.

Александрина Шаханова – стихове

Огнян Балканджиев – графики

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.