РЕКВИЕМ ЗА ЖИВОТА И МЪРТВИТЕ – Сидония Пожарлиева

РЕКВИЕМ ЗА ЖИВОТА И МЪРТВИТЕ – поезия от Сидония Пожарлиева

ГНЯВ И МЪДРОСТ

Гневя се срещу вас,
които срутихте света ни.
Гневя се срещу вас, хора без сърце,
които изпихте кръв и пот
от смелите, с коравите ръце,
дръзнали света да преустроят.
Гневя се срещу вас,
които стъпкахте в годините строеното
и смазахте мечтите ни за светлина.


Но не угасихте в нас последната искра.
Разгаря се тя в пламък нов
за идния ни Ден, който ще разпръсне
тази тъмнина.
Че тук са нашите деца
с индигов ореол –
на Божията мъдрост знак.
А идват новите, кристални същества,
които ще разнасят космическия зрак.

От тях страхувайте се болни и
нещастни въображаеми могъщества!


Не ще намерите спасение
зад тежките заключени врати –
зад страшните си зидове – видения,
ни в тлъстите си банкови следи,
чрез фините си интернет-измами.
Не вярвайте, че като древни мумии
отвъд ще отнесете всичко крадено!
Ще ви смаже едно велико знание
и накрая – съвестта ви препродадена!
***
И ще бъде Светлината Божия
на Земята чиста, обновена!

Септември 2010

ОТТАТЪК

На Т.

Сенките на моите ели
направиха мост над реката.
Не смея да мина по него –
Оттатък…

Октомври 2019

КОСМИЧНА ТИШИНА

На Т.

Аз мисля за теб и ти говоря наум.
Усещам твоя дъх, смълчан сред звездите.
И няма ветрец, и никакъв шум…
Но здрачът ме тегли към теб и … политам.

И се нося сама, по-бърза от ракета.
Привлича ме дъхът ти, тъй учестен,
усмивката нежна. Но, аз съм неприета,
в космична тишина, без пропуск позволен…

Октомври 2019

ПЪТ

На Т.

Сълзите пресъхнали
искат да изтичат.
Какво ги запира?
Отново забрани?…

Но те са логични –
че пътят ми тука не спира:
аз нося дълга си
и … рани…

Октомври 2019

НАЧАЛО В КРАЯ

Реквием за Светлин

Нежност като началото
на Седмата симфония на Брукнер.
Тръпнещи акорди на доста закъсняло
мислено надпяване на синигер.

Огнени лъчи, пречупени от огледало
на нечакан залез на възвишена душа.
Пропуснато начало, в спомен засияло,
отишло си с ефирно тяло и с не една мечта…

Юни-юли 2018

ЖИВОТ

Животът винаги е прост.
Но в неговата простота
се крие зрънце красота,
придала смисъл – жизнен лост…

Във вихъра на танц от злост,
когато чувстваш ти провал,
внезапно виждаш засиял
премъдър поглед – тънък мост…

Август 2019 – среднощ

НОЩНА ТРЕВОЖНОСТ

Мъжете тука се избиват.
Жените със усмивка си
прощават.
Отдавна трябваше да дойде
честният матриархат…

Какво ли прави горе Господ
със тези войнствени мъже?
Усмирителните ризи
по тяхна мярка ли са те?

Ангелските гласове
на Гена, Паша, и сие
подкрепят ли с дъха
на „Българската роза”
изстрадалата му душа?

И как със разум да обеме
онези, извечните проблеми
на непокорните,
погубените светове;
на новите, коварни
черни сили,
които разпростират пипалата
над У н и в е р с у м а
разклатен?

Но Бог дарил ни е
със разум и душа
нас, „дребничките хора”,
присъединили се
към ангелските бдители
неуморни…

Докрай ще носим
С в е т л и н а т а,
която буди, просветлява
и неизменно
обединява
лъчисти милиони
смели люде
за най-достойната борба –
б о р б а т а
за ж и в о т !

Август 2019

© Сидония Пожарлиева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

1 thought on “РЕКВИЕМ ЗА ЖИВОТА И МЪРТВИТЕ – Сидония Пожарлиева

  1. Впечатлена съм!
    Поздравления, Сидония!
    Благодарност за публикацията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *