РОНДО – Мирослава Симеонова

РОНДО – поезия от Мирослава Симеонова

РОНДО

Много спомени от този ден…

Все още сънен булевард,

вече оголени дървета,

надписът „Продава се”,

озъбен до небето!

От вятъра

подгонени листа.

Църквата,

потънала в безмълвие.

Моята настръхнала душа…

Облаци и монументи.

Неочаквани срещи

очаквани ядове.

Вечер! После нощ!

И започваш отначало –

още съненият булевард,

вече оголелите дървета….

МЕЧТАТА НА НЕЗРЯЩОТО МОМИЧЕ

Мечтая

да видя

колко синьо е небето,

колко изумрудено –

морето.

Колко натежал от

дъжд

е облакът?

Бял ли е

вятърът?

Зелени ли са

дърветата?

Пожълтели

ли са листата?

Колко високи

са планините

и безбрежни ли

са полята?

Мечтая да видя

колко червен е

огънят.

Колко жълто

е Слънцето?

Мечтая за Нищото

на тези, които

имат всичко

това!

ТЕСЕН ХОРИЗОНТ

О, тесен балкански хоризонт!

Молитвите се удрят в свода.

Господи, нима на чуваш стона?

Къде поела си,нещастна птичко?

А ти, ваятелю, къде?

Не трябва да извайваш статуи,

а после да се влюбваш в тях.

Ти искаш звездите да стигнеш,

но не забравяй – те са слънца!

О, тесен балкански небосвод!

Животът на много поколения

изтля под твоя облачен светлик.

И никъде под теб не е

моята родина.

СПОМЕН ЗА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Разгръщах прашните ти страници,

                                   историйо!

В едно дъждовно, сиво утро…

Дочувах вопъл на монах.

Опожарени ветрове свистяха.

Светлооки мечоносци умираха мъже.

Невести и моми коси преплели в знаме

политаха над страшна паст

надмогнали насилие и власт.

Навън дъждецът вече разговаря

с изпръхналата пръст.

А аз заплаквам ослепена

над Рафаиловия кръст.

ЕДИН УМОРЕН ВЛАК

На опустяла нощно гара

един влак е спрял замислено.

Опитва се да си спомни

любимата гладка

от последното пътуване.

Да се отърси от вятъра,

да съблече слънцето

и да облече нощта.

Отдавна

прочетени вестници

лежат безпомощно

в пустите купета

преди да дойде

чистачката.

Машинистът отпива

чашата с вино

и отива да си ляга.

За да сънува

поредното

дълго пътуване.

© Мирослава Симеонова

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *