СВЕТЛИНИ ОТ ДЕТСТВОТО - Тодор Билчев : gabriell-e-lit

СВЕТЛИНИ ОТ ДЕТСТВО – стихотворение от Тодор Билчев

Там, под медените жици,
сред ресилите лозници,
със отворени зеници
литна детство като птица.

Кацна в лозето на дядо.
Шарена торба извади.
А от нея, луди-млади,
спомени горят на клади.

Прашен път насред полята
криволичи към гората.
А край него се премята
рошав малчуган в тревата

Цял ден с топката е тичал
във очите на момиче.
Дето никога “обичам”
и до днес му не изрича.

Лято. Боси са нозете.
Пепел чак до коленете.
Даже нещо да сгрешите,
бой от никой не ядете.

Искам! Пак ме там върнете!
Сред магарета, конете.
И при кравичките, двете,
що вий всеки ден доихте.

Сред козичките, овцете.
В мириса на полско цвете.
И на мама при ръцете,
дето още детство свети.

6.01.2021 г. 13.13 ч. Йордановден, Русе