СВЯТ-СТЪКЛЕНИЦА – стихове на Иванка Янкова

СВЯТ-СТЪКЛЕНИЦА

На Минко Танев

Свят в стъкленица,
прозрачен и чуплив.
Отпивам
слънчеви милувки.
Дантелен облак.
Вятър –
хвърчило от мечти
посегнеш към цвете,
струна прекъснеш.
Господи, раним живот.
Припламват мигове.

ЗА ЗВАНИ И БЕЗБОЖНИ

Кандило в църква стара.
Христос в триптих.
Грехове
пред олтара
бял и чист…
Опрощение. Прошка.
Благослов.

За звани
и безбожни.

КАТО ВОДАТА

Като водата съм.
На дъното слънцето ще хванеш.
Наредени сребърни мъниста
са моите мечти изстрадани.
Като водата съм.
Мислите в очите ми ще прочетеш.
Душата ми, омайниче живнало,
едва ли ще разбереш…
Като водата съм.
Два пъти не можеш да влезеш.
Хвърлиш ли камък,
моята болка в теб ще се засели.

***

Лунна целувка
Луната, като минзухар
закичи будното небе.
Освети прозореца на душата ми
и за теб ми прошепна…
Подарих ти лунен лъч.
Помилва ли те?

***

На Асеновград

Притихналата лятна вечер се разхожда
и кротко си шепти с брезите,
в сребриста Чая се оглежда,
пилее вятъра косите.
И крепостта е сякаш птица –
след полет мирно си почива.
Сънят ни пазят воини мълчаливо,
а за закъснели влюбени
от виното маврудово отпиват.
Отново хор без диригент ме буди –
светли звуци на красиви птици,
сред дъх на люляк, на смокини,
във въздуха танцуват пеперуди.
Градът зениците разтваря
и улиците оживяват.
Камбанен звън ни разлюлява –
разпалва огън в сърцето.

Стремежите добри
в утрото изгряват.

***

Озонът свършва –
остава ли разум.
Изпомпваме всички резерви
температурата скача –
окаляни преспите.
В небето урагани се вихрят.
Валят градушки.
Нароиха се вождове.
Бродят кошмари.

Светът се надява –
очаква спасение.

Иванка Янкова