СЕЗОНИ – апева на Роси Савова

*
Спи
дъха
на слънце
яснооко.
Пей му, ветре! Пей!

*
Днес
тихо
пролетта
при мен дойде.
Доведе птици.

*
Лист
пада.
Златен е.
Есен ли иде?
Птици отлитат…

*
Спомен е. Весел.
Над зелен хълм
вечността
носи
мир.
Ти
до мен
ще се спреш
развълнуван.
Ще ме усмихнеш.

*
Не
плачи!
Забравѝ!
Лъч ще грейне,
святост ще носи.

*
Цвете в косите!
Две ръце си –
дишам те.
Жив сън.
С теб.

*
Спи
до мен.
Сънувай
споделеност
в далечни земѝ.

*
Сняг
бяла
магия
сипе над нас.
Прегръдка топла
слива души
и сърца.
Скрива
ни.

*
Вълшебнико мой,
заведи ме
при изгрев
розов.
Знам,
можеш
да летиш.
Всесилен си.
Добри ръце
протягаш.
Вярвам
в теб!

*
Спри
за миг,
когато
пада вечер.
Звездите гаснат.
Душата моли
за пощада.
Помълчи!
Вяра
е.
Нека
дойдат дни
благодатни.
Ще родиш мечти.

Роси Савова