СМОЧАН – Иван Северняшки

СМОЧАН – стихотворение на Иван Северняшки

От ветрове далечни приласкаван,
зад девет сини стръмни планини,
сънувам миг, в който ми се иска
да бъда птица в твоите висини.

С ръка предишна порти да отварям,
да вкуся мириса на маминия хляб.
Отново с теб без глас да разговарям
и в топлата ти вечер да не бъде слаб.

А в ранно утро до дървото и във двора
изправил ръст – да се сравня.
Да търся в него детския си сговор,
резките, вече станали главня.

И нови истини да търся да открия
по бързея на селската река.
Една черница с клони да ме пази,
Балкана – с топла бащинска ръка.

В съня ми късно нощем да ме стряскат
звънци на лудо бягащи кози.
По „Драката” един овчар засвирил
да търси в път накацали звезди.

Гостинка все към Осъм да клокочи
и аз да съм хлапака тръгнал бос.
Тежат плещи. Кръстосват се въпроси.
Посреща ме един забравен кос,

останал от детинските години.
А аз мълча. Сега съм вече друг.
Косите ми белеят, а ръцете ми
са две добри свидетелства за труд.

Но някой ден все пак ще се завърна
през девет сини стръмни планини
поне със сетен поглед да прегърна
земята, дала хляб за моите дни.

Иван Северняшки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

1 thought on “СМОЧАН – Иван Северняшки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *