СОФИЙСКА ИДИЛИЯ – Иван Селановски

СОФИЙСКА ИДИЛИЯ – поезия от Иван Селановски

УСМИВКА НА ДЕТЕ

Усмивка чародейна на дете…

Усмивка – слънчеви лъчи,

в коя невинност плаха се чете

и нежна музика звучи…

Усмивка на дете –

душевна чистота.

Невинност се чете –

чаровна красота.

Усмивка – лунна светлина

и пламнали лъчи от ней

сияят върху шеметка вълна,

що в свойта люлка ги люлей.

Усмивка на дете –

божествен благослов.

И в нея се чете

и радост, и любов!

ПРИСТИГНА ПРОЛЕТТА

От зимен сън земята се събуди,

отново се усмихна пролетта

и южен вятър леден мраз прокуди –

животът неусетно разцъфтя.

Класят се житни класове в полето,

за работа камбаната зове

и слънцето издига се в небето –

огряло необятни светове!

А селото с тържествена премяна,

разкрива нежност, чудни красоти.

И селската душа с любов огряна

сияй от лъчезарни висини!

СОФИЙСКА ИДИЛИЯ

На „Александър Невски” златните кубета,

сияят под софийското небе…

А долу, пеят сиви, каменни павета

и стъпките на хорското море!

И звън камбанен, тихо утрото възнася,

от сън събужда столичния град.

Моторен трясък лудо въздуха оглася

и дим отровен, и отровен смрад!

А Витоша, като разцъфнал цвят ухае

в градината на пролетния ден.

И ще ли тази дивна хубост да омае

живота скапан, мръсен озлобен?!

СПОКОЕН

И моят сетен ден във вечността ще свърши.

И леден вихър – сетно уморен;

безщадно клона на живота ми ще скърши

до дънера, безшумно повален!

Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.

И вихри, нивга, няма да сломят!

Че във нея има жар, любов и скръб човечна,

че в нея има вяра – дух крилат!

Разголва смело мрака с тайните зловещи,

където кървав, безпощаден свят;

бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи

на Нацията най-прекрасния й цвят.

Поезия такава, вяврай, не умира…

В душата нежна е камбанен звън!

Звъни, звъни… О, моя неспокойна лира,

събуждай ти, заспалите, от сън!

СПОКОЕН в дните волни тленно ще изстина,

оставил свидна рожба – огнен стих!

И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,

че младостта – на нея посветих!

©Иван Селановски

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)