СРЕЩИ С МЛАДОСТТА – Стоян Михайлов

СРЕЩИ С МЛАДОСТТА – миниатюри в проза на Стоян Михайлов

ИСТИНСКА ПРИКАЗКА

Като четете приказки на деца или внучета, любезни ми читатели, сигурно сте се запитвали „дали са възможни и в действителност”?

Напълно, отговарям аз ето защо. От детството си припомням случка, която почти преповтаря приказката „Неволята” от А. Каралийчев.

Бях 5-6 годишен когато се срещнах в лице със нея.

Дядо беше получил разрешение за сеч[1] в гората и така двамата с него трябваше да се справим. В колата освен брадви, въжета, храна имаше и бъкел за вода. И най-важното, което щях да забравя – „канджата”[2]! Така се казваше един изгладен пън, като шейна и

използван при нужда. Двама с колата хванахме пътя за Кошничарската гора. А то какъв ти път, пънове и камънаци… Но, нейсе бавно пристигнахме. Горския ни отведе до нашия район и се започна – дядо забива секирата, аз наглеждам колата и воловете да пасат. От време на време намеря някоя дива ягода или къпина. На обяд дядо Еньо, около петдесет годишен селянин, ме нагости до едно горско изворче, което също е мотив за друга приказка – полянка, стар дъб, коренище… Водата кристално студена! Наближаваше икиндия[3], когато натоварили колата, вече поехме обратно. Истинска мъка – колата тежка, за пътя вече знаете, ние изморени… А-ха вече половината път и лошото дойде. При един подскок дясното задно колело се пречупи. Бре! Наоколо никой.

А може би скоро и ще мръкне! В такива моменти проличава находчивостта и твърдостта на селянина. Без да се бави и вайка той бързо ми обясни как ще се справим – избра за лост дряново стъбло и бавно повдигна мястото на повредата. Аз,  вече инструктиран изтеглих счупеното колело и поставих под желязната ос „канджата”. Дядо отпусна и тежестта на колата се пое от приспособлението. С Божата помощ, лека-полека успяхме да се приберем. Имаше време да преброя и звездите, но и това е повод за друга истинска приказка.

ТРИ МИНИАТЮРИ

ВЕРКА И МИЛКА

Това са две мои съученички още от първите класове. Две истински неразделни приятелки! В училище, вкъщи, из града. Видиш някъде едната, вече чакаш да се появи и другата. Боже, колко красиво!

 По късно животът нанесе промяна в бита ни – отраснахме, сменихме местожителство, дойдоха деца и проблеми. Често срещах Верка сама и разбрах, че Милка е далеч вече и помага на деца и внуци…

Но наскоро сам не повярвах на очите си – в крайпътно кафе, на маса, посребрени но весели, разговаряха Верка и… Милка! Изтръпнах от радост и им помахах.

Колко радост носи малката среща с младостта!

СТЕФАН ДАНАИЛОВ

Не, не е този Стефан когото канеха дамите от филмовата комедия. Това е името на съученика ми, с когото живеехме на две пресечни улици в Търговище. Славно време – днес той у нас, утре му гостувам. Гимназисти, знаменосци, студенти. Той се задоми другаде и… сега телефонни истории.

Преди две години имах приятен повод в София да го поканя. Зарадва се много, още повече аз, когато с букет цветя изненада съпругата ми. Дори проронихме сълзи от умиление! Стефчо, Стефчо, кога пак ще се почерпим?

ЕМИЛ

Всяко поколение си има по един незабравим образ. За моето, от годините на четиридесетте,  безспорно е Емил!

Усмихнат, жизнен, червендалест – абе веселяк от пръв поглед! Ако знаете как пее, особено сред приятелските срещи! Кавалер и танцьор от класа! Има и още нещо – когато пък разтворим таблата, сякаш късметът е в пазвата му. Дюшеш, дюбещ и така до края, без да вземеш игра. Иначе е работяга,  дори и спортува. Обича и планината. Често на излет, като дочуя далечен екот на песен, вече очаквам скоро да видя Емил. Приятелят, който носи радостта на рамото си! И я раздава!


[1] Сеч – определен горски участък за прочистване

[2] Канджа – коларско приспособление за аварии

[3] Икиндия – времето около 5 часа след обяд

Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *