СТАРОСТТА, ИМПРЕСИИ – Александър Алекс. Дъбнишки

СТАРОСТТА – импресии от Александър Алекс. Дъбнишки

Старец
в есенно утро.
Разравят стъпките
жълта пътека.
Отдалечава се старецът,
смалява се.
Сякаш
ей сега ще се скрие
под някое сухо листо.


Прозорец ?
приютява сутрин
лика на стар човек.
В сянката на век,
закътани от бръчки,
живеят две очи.
Вечер някой го прибира.
Ослепял,
прозорецът мълчи.


Бяга от мен,
бяга от нас,
неусетно изчезва,
отива си,
отишъл си е,
вече го няма
нашият свят.
А ние без него
все още сме тук ?
сираци на времето.
Думи сякаш
напуснали звук.


Старите страници
обратно прелиствани,
могат ли върна
духа на отминало време,
нещо от нашия свят.
Или някъде някой
за нас
нови майки зачева …


Ще си отнемам
по малко радост
всеки ден.
Не ще да е
толкова трудно.
А може би
и не ще да боли.
Ще звучи като път,
като стих,
който заспива.


Ако можех
да запиша всеки сън,
с мен
през нощите вървял,…
Ако можех
филм от сънищата
да слепя,…
Ако можех …
да не го гледам.
Да стана и да си отида.


Години.
Смазвани от тежестта си
една над друга,
те се смаляваха в дни,
а словото, носещо някаква радост
или мирис от жигосването
постепенно се превръщаше
в усещане.
Чезнеше и порядъкът на дните.
Спомените за тях
раждаха странни изречения
за път към мига,
който натрапваха като твой.
Мига, в който пъпът
понасяше със себе си
белега на Мойрата.
Нещо спотаено прибираше спътниците,
останали в бъдещето.


Трябва
да не крещиш.
Легни,
спри погледа
и … мълчи.
И прав
не ще да избягаш.


Изпревари ме вече сънят.
Кацнал върху клоните
на неотменимото,
чака плода му.
И мен ? да го вкуся
и, омагьосан от него,
да чуя мига
на необратимото минало.
И ще падат празни
черупките на „Ако …” или
„Ако не …”, за да остане
само дъха
на зреещото отвъд.
В което няма думи.


Така си крета ден след ден,
върви и пътят, от стъпки уморен,
а аз стоя край нещо, което
смътно напомня ми на мен.
От страховете ми е жива само
боязън от погледа назад.
С минало, във плен,
оставам все така богат.
Лудост ли е да поискаш
да си още дълго малък,
но от мъдрост осенен?
Глупост е било, когато
бягал си от слабостта
в мечтата за пораснал,
сякаш посветен.


Още малко
и ще дръпнат паяците
своите мрежи,
от тавана провиснали,
и ще паднат,
ще те затрупат парчета
от нявгашни разговори и
прашни думи
от нявгашни устни.

2011 – 2014

© Александър Алекс. Дъбнишки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *