СТИХОТВОРЕНИЯ – Ежиту Гонсалвеш

СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА – поетът преводач представя:

СТИХОТВОРЕНИЯ – избрани творби на Ежиту Гонсалвеш

ELISABETA – ЕЛИСАВЕТA

Стоях до нея отстрани случайно и
видях да ми дарява своята усмивка блага,
сякаш отгадаваше, че бях аз португалец новоосвободен.
Тя имаше очи красиви и спокойни бръчки
на жена, която смело моделирала бе своя си живот
в един свят труден, агресивен. По-късно ми
предложи своя книга със стихове,
аз долових веднага, че вероятно са добри
макар и непозната да ми беше кирилицата. Подписа:
София, юни 1977 – Елисавета Багряна.

* * *

Във облаци ли губи се усмивката или
се преобразува? Навярно в дъжд
или трептене
дълбоко в нивите засети, нота
най-висока в светлината на водите.
В небето ниско,
усмивката ще бъде собственият облак,
акорд разтърсващ
повърхността на чаша. Внушение,
което се отразява в твоето лице, кратка
тръпка
с дървета във основата.

5.7.84

CATEDRAL de ALEXANDRE NEVSKI –
КАТЕДРАЛA „АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“

Огромният кораб е бил построен за смирение на вярващите,
да ги остави смутени сред чудото –
величието на Бога.

От местата високи очите на светците ни разгадават.
Очите загадъчни, взрени от иконите, които
изпълват стените на криптата-музей.

Стените възпират шума от света, автомобилните клаксони,
мудни разисквания във Парламента,
апарати на туристи, приседнали долу в краката
на мраморните лъвове, пазещи градината.

Отецът провежда неделната служба с внушителна тържественост.
Прилича на актьор от сцената на театър „Иван Вазов“.
Напомня на Рожериу Паулу. От високия амвон се
извисява като Пантократор.

Аз мисля, че той ни подканва любов да отдаваме на ближния,
това вече го правя, без да се нуждая от по-голям
подтик, от друга причина освен чистата радост,
превърнала тялото в амфора, която побира
цялата музика на ангелите.

Високите свещници пръскат светлината, разтапяйки восъка
на фините свещи, удължени подобно цигари. Купува тя
три свещи. Следвам ѝ примера, помагам в запалването.

И двамата го правим със тайно намерение, с поглед
усилващ съпричастието. Отстъпваме от символите:
един католик и една лютеранка, двамата – атеисти,
за повече слава на Всевишния. Детските вярвания
всъщност са самонадеяност пленителна, неугасима.

София, 8.7.84

RECITAL EM VARNA –
РЕЦИТАЛ ВЪВ ВАРНА

В течение на три дни поетите се следваха в руините
на римските терми,
издигаха глас да споделят своя текст поетичен
под бързия полет на чайки,
говореха в стих за своите страсти, тежнения,
жестоката гибел,
един англичанин единствен ни чете за Гърция…
Римляните идвали тук да се поизпотят,
Петроний би мечтал да опознае Орфей, роден близо,
на юг, тук във Тракия,
където се върнал след свойта авантюра спелеоложка,
измъчван от Фуриите,
по причини, каквито Кокто не обясни съвсем ясно
във своя си филм. Размислям за всичко това, докато
зракът слънчев облива тук партера, довежда
в очите ми лицето любимо
на Марлене: лице, което би могло
да ме води в ада, без да гледа в миналото.
Всъщност не ми е непознат този ад: аз вече
го имах навремето – дяволът даваше смисъла.

6.80 / 2.88

* * *

Мълчанието дълбоко на цветята
е място на пълно отсъствие. То е безплътната рамка
за полета на птиците, трепкаща нишка
от лека мъгла,
която едва ли разкрива каквото потулва.
Аз плувам из разни литератури, мляко
разлято, танцувам
в загубени мигове, следвам сред музика
цвят, изрисуван от вятъра. Бризът
е неуловим и тихо докосва
сърцето ми. Формите утринни още са бегли,
дърветата още не ръфат
от мрака. А Черно море вече
хвърля медузите свои из пяната водна
на плажа. Оглеждам от моя балкон
хоризонта: задава се ден, без изненади е,
ден като другите. Липсва ми
само мечта, една перка готова
води да раздвижи. Свидетел
способен да вае пред мен неизбежното.

Варна, 8.6.86

PLISKA – ПЛИСКA

Какво ли ще правя с тези камъни? Тука е
минала древна История, дворци е съборила
както и крепости, но позволила е
редки колони да стигнат до нас,
за да свидетелстват. Основи
наравно със земята (наредени
от археолозите, реставрирани) са
памет за царството, с трайната
гордост на хана, неочаквал
погром от страна на Никифор. Отмъщение
на византиец над варварин. Той е
отнесъл със себе си огън, грабежи и собствени
кърви при свойто фатално отстъпление.

Виждам IХ-тия век посред тези останки,
тези камъни, гдето затворена
книгата бе на града, несъвзел се никога вече.
Какво да се прави с Историята, с нейната
скрита далеч светлина, която случайно
пулсира все още? И тъй, съзерцавам
наоколо всичко, което живее: дом, прислон и
цветна леха, и помпа, цветя екзотични,
които пазачът отглежда с любов.
А те сякаш пренесени са на
туй място, което ни привлича, понеже е изчезнало.
Вече не търся да зная аз повече: но
гидът разказва, оставям и преводът да си тече,
гласът на Румяна да чезне във зрака на
утрото. По-късно ще препрочитам за
кървава драма – онази авантюра смертелна
на Василевса; ще чувствам на хоризонта
галопа стремителен на Крумовите
конници. Завихрят те вятър, какъвто усещам
при напора див над цветята. Той сякаш не знае за
разните форми на обич. Очаквам аз тихо и
нощния преход. Ще спя надалече
с рева на вълните. Че може би
те ще успеят единствено да ми разкрият
великия смисъл на майка-История, данта
на времето, сграбчило утрото,
за да се изплъзне от гибелта.

7.6.86

BANSKO – БАНСКО

Преди началото на
церемонията
се хранихме със капамà и Таня
лакомо ядеше: капамата в Банско
бе за нея
връщане към детството ѝ.
Пирин със своите високи снегове
се извисяваше над селището,
както завладяваше историята. А Никола
тук се бе родил
и навярно капама бе ял,
местно блюдо,
и бе късал еделвайс –
туй рядко цвете, забранено, което днеска
домакинята ми подари,
то масата ни украси,
и щях да го запазя между моите книги български.
Площадът беше пълен с хора,
поставих стръкче гладиоли жълти
върху купа цветя,
които вече се намираха на статуята
на разстреляния поет.
На свой ред посветих слова
на сбралото се множество,
които Таня му преведе,
а аз се опитах да кажа думи,
сякаш имаха
вкуса понятен на тази капамà,
та Таня да ги предаде така,
че да достигнат бронза на поетовата статуя.
Под ръкоплясканията си въобразих,
че капамата всички нас ни свързва
и еделвайс един ни коронясва.
Помислих си, че срещайки такова съпричастие,
това е хитрост някаква, в която лесно
се попада. Понякога
поетът не устоява
дори, когато разбира, че поднесеното
ще е далеч от този вкус
незабравим
на капамà от Банско.

8.8.91

Из двуезичната антология „Далечен полет – Voo Longinquo“, 2001, Луксозна поредица „Португалска поезия”, подбор, въведения, превод – Сидония Пожарлиева

Ежиту Гонсалвеш

Превод и подбор: Сидония Пожарлиева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.