ПОЕЗИЯ

ИЗПОВЕД ПРЕД ДЯКОНА

На В. Левски

За твоето залавяне, обесване,
за гроба ти, що никой не откри,
са писани и разкази, и песни,
легенди са измислени дори.

И аз не мога дума да добавя
към образа ти светъл, нито щрих.
Ще бъде вечно жива твоята слава
без моята песен и без моя стих.

Но ако аз за теб съм непотребен,
то ти за мен си тъй необходим
да продължа на времето по гребена
със твоя дух вовек неукротим.

Днес нужни са ми твоите очи
да мога в упор грешния да гледам,
да го накарам в срам да замълчи,
щом пречка е за общата победа!

И кривиците всекиму да казвам,
но да сме пак в един и същи впряг,
да привлека за родната ни кауза
дори и него вчерашният враг.

И твоето тефтерче днес ми трябва,
в което си записвал всеки грош,
че аз броя стотинките за хляба,
а други плуват в блясък и разкош.

Жадувам днес за твоята република,
с мечтания от тебе висшеглас,
в която няма да сме само публика
без мнение и без реална власт…

ПОМЕН

На Никола Петков

Не знаем гроба ти къде е,
за да посеем детелина.
Над него марша да запеем
свободни в скръбната родина.

У нас светците гроб си нямат.
Съдбата тука е такава.
Затуй пък силно те сияят
и не покрива ги забрава.

Обесиха те подли хора,
служители на Сатаната.
Сега с клеймото на позора
те гузно свеждат си главата.

Убийци, кой ли ще ви търси –
нищожества пред Великана!…
Тогава Кремъл той разтърси
и чист като кристал остана!

Кажете, гробът му къде е?
Къде са неговите мощи?
Тъй може би ще се разсее
кошмарът в тъмните ни нощи.

СЕЛСКА ОРИСИЯ

На път за града многолюден
край нивата спря се селякът.
От бащина къща прокуден,
какво ли в живота го чака?!

Отиде в заводи омразни
за хляба и малко чорбица.
Сред хора със погледи празни
бе – в клетка затворена птица.

Над него червена вихрушка
изсипа чернилки нелепи.
Душата му би я градушка
и ръфаха вълци свирепи.

Но Коренът те не убиха.
Той впит е дълбоко в земята.
Фиданките пак се развиха;
просветнаха пак небесата.

И тръгна към селото, семе
да хвърля отново в браздите –
надежди за новото време;
на бъдеще ново мечтите.

Засмяна го срещна Зората
по пътя към бащина къща…
Със радост шептяха полята:
„Столетникът наш се завръща!”

СПОМЕН

Често срещах баба
с радост във очите.
Сякаш не е в гроба,
а във висините.

Чула, че се връщам
от Диарбекира,
първа ме прегръща;
мътен поглед взира.

Пита и ридае:
-Върна ли се, чедо?
Щастие сияе
по лицето бледо.

Колко много радост
преживях тогава…
В моята тъжна младост
спомен мил остава.

САТИРА

ЧЕДАТА БОЖИ

Христос се възнесе
Владиците зърна.
От срам се потресе
и в гроба се върна.

САЛТОМОРТАЛЕ

Случайно пръкна в досието,
че бил доносчик на ДеСето.
След време в същите книжа
измислиха, че е лъжа.
Ходи, че разбери сега
чия той дясна е ръка?

НАШЕНСКА ДЕМОКРАЦИЯ

Викаш ли „Оставка”,
викат те за „справка”!

ГАТАНКА

Пред джамията се биха,
в Парламента – съюзиха!

ПРЕД КАЗАНА С МЕД

Новите ни политици
презряха малките лъжици.
Решиха гордите юнаци
да бъркат със черпаци!

НОВАТА УПРАВА

И тези ще си оберат крушите,
когато си натъпчат яко гушите. 

РАВНОСЪДИЕ

Законът е един за всички,
но даровете са различни.

Още като бебе се научи –
щом лази, че ще суче!
 
ДА ПОЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ

Така ако я караме, бре хора,
ще я почистиме „добре”, не споря.
Дори на картата ни няма да я има
за в бъдеще Родината любима!

ДЕПУТАТИ

Четвърт век народни бяха,
в парламента остаряха
и мечтан живот живяха.
И решиха: ние сме дотука,
Стола завещаваме на внука!

ПРЕДИЗБОРНО

Тате дава ми съвет:
разбери, не си за кмет,
ти не знаеш да крадеш
и в затвора ще умреш.
С приказливите уста
депутат да бъдеш – да!
Там е истински късмет,
ти ще си с имунитет!

КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО

И без умствен багаж –
само да е наш!

СМЪРТТА НА СВОБОДОМИСЛЕЩИЯ

Дадоха му пост и власт
и не чу се вече неговият глас.

КРЪЧМАРЯТ

Благодаря на водата,
тя купи ми колата!

ПРОБЛЕМ

За да осъдят тримата авери
съдът ще трябва да намери
най-строгия у нас закон,
но има ли Троянски кон,
ще бъдат те с голям късмет:
затвора ще го заменят с банкет.

УПРАВНИЦИ

Потайно се разбрали
и крали,
крали, крали!
Да ги осъдят някога –
едва ли!

САТИРИЧНА РАВНОСМЕТКА

Управляващите наши
сбор комай са от апаши.
Леви ли са десни ли са –
все едни са!
Първо пълнят свойта гуша,
следващ – който слуша.
С диригенти чуждестранни
сделки правеха а странни.
Кражбата навред цъфтеше,
а народът в кома спеше.
Четвърт век така премина,
всичко чакано се срина.
Сатирици отвратени
питаха се наскърбени:
А мечтите що умряха
блянове ли бяха?!

ПРИ ЯСНОВИДКАТА

Човече, толкоз много си краднал,
защо на шефа не си дал,
а искаш да те пише кандидат
пак пръв в листата за депутат,
но номерът едва ли ще ти мине,
не му ли пуснеш тлъста пачка, сине!

НЯМА ЗА БЕСИЛО

Милиони щом са присвоени,
съдиите под мустак засмени
първи тичат в бара,
там им дават хонорара.
После бистрят те дела с години
ту с червени, ту със сини…
А накрая се събраха,
с прокурора се разбраха,
по кафе изпиха
и решиха:
„Няма за бесило,
времето е всичко заличило!”
Ще се помнят все пак добрините
и на адвоката, и на съдиите.
С мъмрене присъда лека,
жив оставиха човека
да се радва на разкоша,
с пенсия в валутни гроша.
Но Проклетникът реши:
да обжалва за лъжи.
Нямал вече той престиж.
В Страсбург, леле, току виж
за сълзите що ги рони,
ни осъдят – милиони
да му плати от бюджета
милата Родина клета…
И не останало съмнение,
че няма престъпление!

ДЕПУТАТИ

Най-добре са тия
в Парламента що се уредия.
Там е друго ако сгазиш лука,
прошка няма хвърлят на боклука
само лука!

В ПАРЛАМЕНТА

Ядат се като побеснели песове –
едни със западни бомбета,
а други със червени фесове.
Апостол Левски гледа от портрета
и съжалява ги народните избраници,
дошли единствено за тлъсти надници.

БАСНИ

БОЛЕСТ

Пиявици сложи си – някой рече.
Аз хванах две в реката.
До вената допрях ги на краката
и кръв потече
направо на гадините в устата…
След туй доволни забърбориха,
че невъзможното те сториха
и ще прогонят болестта.
И пак засмукаха…
А аз извадих си поуката:
додето смуче, кой ли се не врича,
че те цени, че те обича!

НРАВИ

Събраха се животните в гората
да извоюват свободата свята.
Презряха царската корона.
Лъва изхвърлиха от трона.
Развяха знамената
и викове… „Ура!”
ехтяха в небесата.
Управниците грабели години,
пребоядисаха се бързо сини
и на властта във дебрите се скриха,
дори хорце си там извиха.
И нови депутати
издигнаха с плакати:
„Свален е старият режим!”
/Излезе то мъгла и дим/.
Не мина много време,
след тях се чу ръмжене.
Един на друг си биха шута
за БУТА –
кой кокала да гложде,
кой месото,
защото
такъв е нравът ни от памтивека
и при животните,
и при Човека!

ДВУБОЙ

-Махай се оттука!
Кофите с боклука-
мой район това е!
Учен си, човече,
в общество несвестно.
Гладен си, личи си,
но защо мълчиш си?!?
Аз съм куче бясно!
От мен по си жалък!
Порови и днеска
за някой залък,
но да сме наясно
гладен пес отсече:
-Да не съм те срещнал
в района ми вече!
Ще ти стане тясно
полето безкрайно!…
И да помниш, байно!

СВЕТИЛА

Високо в небесата
спор водеше Луната
с една звездица жалка:
-Каква си бледа, малка,
снага до мене свила,
едва се виждаш, мила.
Погледай към Земята
как светя аз, Луната!
Там чакат ме със трепет да изгрея,
за мене песни пеят!…
Отвърна й звездицата трептяща:
-Ти светиш, но лъчите друг ти праща!

Стоян Колдов