СТО ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В АВАНС – статия от Тодор Билчев

Точно толкова се навършват на 22 септември 2021 г. или само след седем месеца тази година. А ние тук ще се опитаме да видим този толкова дълъг период за човека и този миг за Вечността, проследявайки три основни момента от неговото осъществяване, малко преди и много след това  – 50-годишният творчески юбилей през 1920 г., денят на траурното шествие през 1921 г. и 50-годишният юбилей от смъртта на писателя през 1971 г. Три дати, обхващащи цялостната завършена личност на народния поет и давайки ни възможност да се докоснем до непознати за него събития досега.

А първото, както вече посочихме по-горе, е свързано с 50 годишното творческо дълголетие на писателя и е забелязано не от кого и да е, а от Църквата, в лицето на Доростолския и Червенски митрополит Василий, който се подписва в телеграмата, изпратена лично до него в София на 24 окт. 1920 г. със следното съдържание:

„София Иван Вазов – В днешното многознаменателно за българската просвета тържество, чествувайки петдесетгодишнината от плодоизобилната Ваша стихотворческа и писателска дейност, с въодушевление възнасяме тепли молитви към благоподателя Бога да крепи творческия Ви дух и тъй ценното за всички ни Ваше здраве за чест и слава на българския народ. От наше име, заедно с Епархийското ни духовенство Ви изпращаме най-горещи привети и искренни благопожелания. Живейте на многая лета. Усердний Ваш молитствувател Дорост. и Черв. Василий”

Дядо владика, духовен наставник на цар Борис, знае се, със сигурност е бил напълно наясно с противоречивото от Вазов отношение по честването на тази годишнина в София и в Пловдив. Но просто е нямало как да не откликне и остане встрани от това общонародно височайше празненство. А за Вазов тази телеграма от града на неговата мимолетна съпруга Атина Болярска вероятно е била много по-ценна от всичките други помпозни тържества, които са преминали в София и Пловдив.

Макар че това е било и политически акт, не открихме подобен документ от Русенската община, която просто няма как да не го е създала, особено като се има предвид, че тогава тя се ръководи от кмета Ростислав Блъсков, представител на БКП /т. с./, приоритет в управлението на който на първо място стои културната политика.

А още по-изненадващо е, че такъв документ, касаещ Вазов, но по друг повод, се появява още на следващата година от земеделския кмет Александър Хаджипетров, чиято Заповед № 842 / 24. септ. 1921 г. гласи:

„Следствие телеграмата на МВРНЗ… с която съобщава дълбоката печална вест, че великият наш весел любимец народния поет ИВАН ВАЗОВ е починал на 22 септември 1921 в 12 и половина часа по обед, на когото погребението ще се извърши на 28 септември 1921 година – Среда в ст. София. По тоя случай:

Заповедвам:

Денят – 28 Септември 1921 година – СРЕДА – обявявам за траурен ден, в който всички магазини, банки и учреждения да бъдат затворени през целия ден. Частните къщи, учреждения, магазини и пр. по всички улици да бъдат укичени с траурни знамена…         

Председател: Ал. х. ПЕТРОВ”

Ето, така Русе траурно тъгувал за народния поет.

А 50 години по-късно, на 21.09.1971 г., свещеникът от софийския храм „Св. София”, протоиерей Борис Гръмодолски, над гроба на патриарха на българската литература, ще почете 50-годишнината от неговата блажена кончина с подобаващо многозначително и доста обширно слово така:

 „Току-що отлетяха последните звуци от молитвената песен „Вечная памет”, която ние изпяхме на панихидата на Ив. Вазов, пред чийто гроб стоим сега. Неговата памет наистина остана вечна и ще пребъде завинаги в паметта на българския народ… От него ние се учехме на чиста любов към всичко българско… Няма друг писател у нас, който в своето творчество да е обхванал така добре най-важните моменти от историята на българския народ и да ги е предал с такъв силен патос и художествена простота… Кое ли Вазов не е видял и преживял със своя народ? Радостите и скърбите на народа бяха и негови радости и скърби. Той всичко видя, преживя и описа… Изминалите се 50 години от неговата кончина са един миг във вечността, но неговото литературно творчество създаде епоха в културната история на България…”.

Така гръмогласно отец Гръмодолски оповестява 50-те траурни години на Ив. Вазов. А ние, тук и сега, макар не толкова гръмогласно като отеца, тържествено ви вестим, че те вече станаха сто.

Поклон и Бог да прости великия българин, народния поет, патриарха на българската литература Иван Вазов.

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

Така ще види и даде поетично име на своята вечност самият Иван Вазов.

А аз, смеейки да се числя към поетите, осмелявам се да му се поклоня и така:

С ЖИВОТ И В ЛЕДЕНИТЕ БЕЗДНИ

Вазову – с поклон

Немил-недраг се скиташе в усои.
Във чужди механи и кафенета.
А хъшовете бяха братя твои,
убивани от робската несрета.

Кажи ми как, под игото щом беше,
посмя „О, Шипка!” гръмко да изви-каш?
В „Българийо, за тебе те умряха”, ще-ше,
кои герои са да се провикнеш.

Отечеството си любезно, мило,
със хубостите волно да възпееш.
И „Дядо Господи, прости ме”, молиш.
Молитвата най-светла пееш.

На сто си ти, откакто си починал.
И още много преди това роден.
Дали и пътя, който си изминал
бе най-блестящия, светъл и свещен?

Че „много имена и лесна слава”
без жалост времето измете в пръстта.
А твойто мъдро и горещо слово
на българина и днес е гордостта.

И леят се с хармония в душата
звънтящите ти песни на радостта.
От скръб и щастие туптят сърцата.
И пръска се от яд и гняв завистта.

Ще минат множество по сто години.
Един поет със хъшовски мустаки,
равнявал себе си с една родина,
във робството душата ѝ изплакал,

все тъй приседнал, с книга във ръцете,
ще гледа в бъдещето устремено.
И пак детенце ще положи цвете.
А слънцето ще грее изчервено.

Кажи ми твойта истина, поете.
И дай ми знак от глъбините звездни.
Как тука днеска да отгледам цвете –
с живот да грей и в ледените бездни?!…

03.02.2021

1. Първият документ е: Поздравителна телеграма от митрополит Василий Доростолски и Червенски от Русе до Иван Вазов в София по случай 50 годишната творческа дейност на писателя. Оригинал. Ръкопис. Русе. 24 окт. 1920 г. – ДА – Русе, ф. 43К, оп. 1, а. е. 635, л. 62

2. Вторият документ е: Заповед на Русенското градско общинско управление за обявяване траурен ден във връзка със смъртта на Ив. Вазов. Русе. 24 септ. 1921 г. Печатно. – ДА – Русе, ф. 43К, оп. 1, а. е. 647, л. 68

3. Третият документ е: Слово, произнесено от протоиерей Борис Гръмодолски на 21 септ. 1971 г. на гроба на Ив. Вазов по случай 50 г. от смъртта му – в. Църковен вестник, С., бр. 15 / 21.05.1972 г., с. 5 – 6

© Тодор Билчев