СЪРДЕЧНИ МОНОЛОЗИ – Крум Гергицов

ПОЕТИЧЕН  БЛАГОСЛОВ  ОТ СЪРДЕЧНИ МОНОЛОЗИ – рецензия от Крум Гергицов на стихосбирката на Райна Преславска

Поетесата Райна Преславска има интересна творческа съдба. Поетичното ѝ слово добива обществена гласност в края на 60-те години, когато тя е активен участник в лите­ратурния живот на Русе – публикува  стихове в местни и национални литературни издания, участва в работата на тогавашни литературни клубове. И е едно от известните млади имена в литературата на Русе тогава. Но по лични  семейни причини изведнъж перото ѝ замлъква, отдала всичките грижи на семейството си, на децата си, на рабо­тата си като икономист.

И изведнъж в началото на новия  ХХІ век отново лумва в душата ѝ огънят на поезията и тя вдъхновено взема белия лист. Така започва възраждането на нейното поетично творчество, което носи вече атмосфе­рата не на младостта, а на зрелостта. Оттогава тя активно пише, като през 2014 г. издава и първата си книга със сти­хове, романтично озаглавена „В бялата лодка“.

Втората ѝ поетична книга, наречена „Сърдечни моно­лози“, съдържа 101 стихотворения, които показват ав­торка с усет за силното поетично слово, с усет да намери най-точ­ната форма на едно стихотворение, в което да „из­лее“ съ­държанието, излъчващо нравствени послания към чита­теля. Стиховете на Райна Преславска са издържани в тона на химните, на възхвалата, на елегията,   на лиричния апо­теоз. Всичко това придава на творбите ѝ аромат на Бла­гос­лов – Благослов за светлина, красота, доброта. Когато че­тем стиховете ѝ сякаш чуваме отгласи от орфеевите  пое­тични песнопения, сякаш дочуваме химна на прочувстве­ното слово, отправено към Божественото.

ISBN 978-619-90618-9-3

© Сърдечни монолози, 101 стихотворения, 2018 г.

© Райна Преславска, автор, 2018 г.

© Владимир Цоневски, художник, 2018 г.

© Елица Калоянова, дизайн на корицата

Редактор – Надежда Радева

Рецензент – Крум Гергицов

Райна Преславска открива обектите на своя Благослов в различни факти – в  природата, в историята, в спомена за домашното огнище,  в лицето на човека до нея, в размисъла за своята майка или за душевността на близка приятелка. Но това не са случайни обекти: със своята излъчваща ду­ховност, природна красота, светла аура на светлина и доб­рота – тези обекти отключват нейната поетична чувстви­телност и така се ражда стихотворението.

Дали са ангели небесни, святи

или на ангелите са вестителите земни –

един Бог знае за какво ни ги е пратил,

навярно света ни в стих да украсят – възпети.

Каква ли пустош е небе без птици,

безсмислен щрих е птица без небе –

навярно неуморни са небесни жрици

и пазят мечтите на човека в душата на дете!

 (Из „Птици”)

Поетесата директно назовава обектите на своето въз­хищение, като по този начин нравственият пример в сти­ховете ѝ е не само абстракция, а притежава конкретно лице, конкретен живот, конкретна харизматичност. Тя съумява в няколко строфи да изгради житието на лич­ността, на което е посветено стихотворението. Така напри­мер в „Помен“, посветено на актьора Андрей Медникаров (1921 – 2016), тя пише:

Но той, в рождения си час, целунат от Съдбата,

живя като човек Господен между нас –

сияйна благост, с ореол небесен над главата,

Андрей – на музите любимец, на Мелпомена ас!

Почти столетник, като Господ белобрад

в морето от човечност той бе скала висока,

за нищо никой не му завидя, бе като брат,

ако си объркан и изгубен – подаряваше посока!

Много точно наречена „Сърдечни монолози“ книгата на Райна Преславска е една изповед на зряла жена, натова­рена с много мъдрост, с вътрешна хармония от доброта, чувство за красота и етика, една жена, която чрез словото държи да насели света около себе си със светлина и опти­мизъм. Тя се е отърсила от мрачни и гнетящи я размисли, не се лута в лабиринта на вечни екзистенциални въпроси за битието ни. Не, тя е решила да гледа на света с очите на благоговейната доброта, на поетесата, която вижда красота в едно природно явление или в един човешки жест. Тя из­дига до култ такива явления, превръщайки ги в мерило на нравствен закон. Въпреки всичко, което се случва в този живот, дълбоко вярва, че добротата надделява в него, че светлината огрява повече мигове в делника ни. Така нейната поезия, четейки я, се превръща в някакво своеоб­разно изцеление на обзелите ни мрачни мисли. Стиховете ѝ ни действат сугестивно, те носят катарзис и успокоение.

За оцелял след тежък случай, зла съдба

разправят, носел е душа „под нокът”,

но аз узнах – животът се спасява с любовта

и Бог си знае работата по-нататък!

Няма нищо по-красиво и добро в света

от чисти сълзи и камбанен искрен смях,

в труден час подадена една добра ръка –

и мека е възглавката в съня от спомена за тях!

 (Из „Възглавка мека“)

И именно в тази носеща спокойствие тоналност се крие тяхната оригиналност и самобитност.

Стиховете са разпределени в шест дяла: „Родина“, „Пе­гас”, „Сърдечни монолози“, „Приказки вълшебни“, „Галерия „Жени прекрасни“ и „Незабрава“. Самите заглавия на дяло­вете подсказват обектите и настроенията на стиховете. Поетесата успява да обхване един широк периметър от из­живявания в този живот и по този начин да съзре в широко пространство излъчването на красота и човещина в този свят. В стиховете си тя успява да изгради трайни метафори на силата на духа да оцелее сред превратностите на съдбата, сред играта на мрачина и светлина, на лудост и смиреност в природата, на  живот и смърт, на въздигане и падение. В това отношение Райна Преславска, като поетеса в стиховете си, ми заприличва на древния Диоген, който се обрекъл да търси Човека. (Едно от стихотворенията ѝ е посветено на него). Така чрез поезията си авторката търси и уве­ковечава в стих светите човешки добродетели. В това тър­сене тя се осланя и на един друг мъдрец – Бог. В много слу­чаи в стиховете си гледа и към звездите, към Бога, към необятното на Вселената – сякаш, за да се слее с тяхната космична красота и безмълвие.

Как иначе с добрия Бог, в когото вярвам,

през краткия живот да се разплатя ще мога,

да вярвам в Него, означава да се раздавам,

с благост се доближава земният човек до Бога!

(Из „Приближаване“)

Мисълта за Бога е другото ѝ мерило за доброта и етика в този живот.

От всички стихове постепенно израства и образът на самата поетеса – образ на жена, която е изградила в себе си хармония от човешки добродетели и която иска да придаде тези добродетели на хората. Тя си има нравствен канон за този живот и поетично го излива в своите стихове. И сър­дечните ѝ монолози са именно споделяне с читателя за този канон. Това е поетичен разговор, който предизвиква нашите усилия към това да бъдем по-добри, по-красиви, по-мъдри, по-горди – което ни прави достойни хора. Тя всъщност пренася във времето уроците на своята майка, на предците си, вселили в душата ѝ философията на едно светло и човешки оптимистично възприемане на живота. Затова и ненапразно стихосбирката завършва с едно прек­расно стихотворение, посветено на Майката. То е  равнос­метка на дъщерята, на поетесата, на жената за нравствени постулати,които никога не умират във времето. Напротив, тя ги завещава на своите деца, на своите съвременници. И така нишката на доброто и красивото никога не се пре­късва.

Добре дошла в съня ми нощен, мамо!

И все едно, че заедно с тебе пак живеем –

помагаш ми, усещам топлото ти рамо

и после, през деня птиците по-весело се реят!

–––––––––

Мамо, мамо, в моя сън добре дошла отново,

с любов те възкресявам в белия си ден,

опитвам да тълкувам посланието ти отвъдно

с надежда, че и на небето се гордееш с мен!

(Из цикъла „Незабрава“)

Благословът, който изрича в книгата си „Сърдечни монолози“ поетесата Райна Преславска носи топлина на душата, носи светлина около нас, възражда помръкналите ни мисли или сетива и ни тласка към раждане на чувстви­телност, с която да понасяме с по-голяма лекота и надежда  всички вихри на съдбата, наречена Живот!

С цялата си тоналност и Благослов на красивата нравственост книгата на Райна Преславска „Сърдечни монолози“ се превръща в ярък факт в литературния живот на Русе.

© Крум Гергицов

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)