СЪРДЕЧНИ МОНОЛОЗИ – Райна Преславска

СЪРДЕЧНИ МОНОЛОЗИ – стихове Райна Преславска

Вълшебният стакан

Ръката моя с нежност всеки Божи ден

посяга към стакан с вълшебно пиво,

в щедростта си Бог приготвил е за мен

дар, без който дните нижат се унило.

Стакан – като името и несравнимото лице

в деня рожден щастливо аз съм придобила –

отпивам от еликсира и сънувам стихове,

а утрото ме буди по-добра и по-красива.

Измества изкушенията, по-голяма е наслада

от храна – духът ми жадува за стакана

с ухание на билки и с цвета на нара,

целебното му пиво ме възражда млада.

И разбирам трубадурите аз древни –

мъже до Бога – Руми, Омар Хаям и Саади,

открили тайната в стаканите вълшебни –

красотата със стих и лира доброто ще спаси!

Пълнолуние

Луната в тази светла нощ е булка –

лицето ѝ открито е изцяло,

ефирни облаци плетат ѝ бяло було,

шлейф позлатен е пътеката ѝ засияла.

Пълнолуние цари в тази бяла нощ,

небето, вечният жених, стаява дъх –

красавица небесна с пълна мощ

сватбено танцува сред звезден полъх.

Обсебени, не ще успеят да заспят

холерици, невротици – нощни таласъми,

меланхолична и различна съм от тях –

по пълнолуние заспивам сладко, до разсъмване.

Щом Тя се появи в пищен блясък,

възторг и радост се преливат в мен –

нощта притихва, денят сломен се сгромолясва

и като на длан се вижда – светът е съвършен!

Птици

Надалече и високо в купола небесен

птиците се гмуркат в полет устремени –

умора и униние не знаят в пътя си нелесен,

размахали криле, от слънце позлатени.

Не знам целта им. С упорство вдъхновено,

за кой ли дявол, хвърлят непрестанно сили,

но с часове ги съзерцавам възхитена –

безделница пред Божиите твари мили!

Дали са ангели небесни, святи

или на ангелите са вестителите земни –

един Бог знае за какво ни ги е пратил,

навярно света ни в стих да украсят – възпети.

Каква ли пустош е небе без птици,

безсмислен щрих е птица без небе –

навярно неуморни са небесни жрици

и пазят мечтите на човека в душата на дете!

Пантомима

На сцената широка на този свят безкраен,

в живота си красив безбожно кратък

любима роля, главна – аз себе си играя

без реквизит и без декори, грим и тъй нататък.

Вървя по сцената житейска съвсем прозрачна –

едни ме укоряват, от възторг немеят други,

от ведрото си утро до тази възраст здрачна

с изящна пантомима себе си играя аз – без думи!

И просто няма, няма време да съм друга –

животът дар е без следващ вариант и дубъл втори,

да съм, каквато съм, е Божия заслуга

и нито миг предишен няма как да се повтори.

Капка перлена роса в зелените треви – сияя,

за кратко – малко слънце със своя светлина,

лъч ласкав, топлина раздавам, живота свой играя,

преди завесата да падне между мене и света!

Прозрение

Мънички ноти в синята пролетна вис –

птици в ята се подреждат и реят,

дъжд от акации бели рони ветрец поривист,

струни зелени в цигулката слънчева пеят.

Невидима сила трепти с тържество

над всичко ненужно, над всичко фалшиво –

душата човешка, изваяна с небесно длето,

да бе благородство само и добро сътворила!

Ако човекът по пътя си дири смисъла

на живота – в прочит по-модерен, по-нов,

би преоткрил своята мисия в Промисъла,

а тя е единствено, главно и само любов!

Пирамида

На плещите мои – нежни женски рамене

времето е наслоило на пластове годините,

тъй както засипани с пустинен прах от векове

пренасят древност и загадки пирамидите.

Като тях – изправена, същински древен мит

изпъвам снага, ръце, глава – осъдена кариатида,

подпирам замъци, строени с шифър скрит,

животът тук е тайна, най-сложна пирамида.

Догорява краят ти, прекрасен земен миг,

от възторзи сътворен и скръб неотменима,

нетрайна кула, построена от клечки на кибрит –

ако въздъхна или от досег, мигом ще се срине.

© Райна Преславска

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)