СЪСТОЯНИЯ. ХАЙГА – Габриела Цанева

СЪСТОЯНИЯ. ХАЙГА – стихосбирка на Габриела Цанева с авторски илюстрации, второ, преработено и допълнено издание

След успешната реализация като е-книги на том 1 и том 2 на „Алманах Литературно земеделско знаме” и публикуването на том 1 като печатно издание, започнахме подбора на произведенията, които ще влкючим в третия том на алманаха, а имаме и заявка за втора книга и от Христо Ангелов, но… нека дочакаме 2020-та!

А преди това, очаквайте…

… второто, преработено и допълнено издание на стихосбирката на Габриела Цанева „Състояния. Хайга”, (изд. „Изток-Запад”, С., 2013).

Защо отново „Състояния”? Защо толкова относително скоро след първото издание?

Какво налага 103 картини със стихове да се прекроят и преиздадат? Какво е новото в новото издание – стиховете, картините, състоянията, или онова, което ги прави, или не ги прави „хайга”?

Ето отговорът на автора…

Срещнах Весислава Савова в интернет и бях запленена от нейните хайку, бях запленена от формата и духа… и от спомена…

…Някога, когато бях студентка по химия, ми попадна малка книжка с избрани хайку на японските майстори. Бяха толкова изящни, красиви, крехки и разтърсващи, че завинаги останаха в паметта ми – не като конкретки текстове, а като усещане за уловени мигове. По онова време бях увлечена от източната философия и естетика, от учението на Буда и духа на Бушидо… тренирах карате и айкидо, станах йога и исках да уча японски и калиграфия… Е, до японския и калиграфията не стигнах, но другото е в мен до днес; част от личността ми. Минаха много години, извървях много пътеки, но когато срещнах Весислава, онзи спомен избухна в ума ми и миналото ме обсеби… Започнах да пиша хайку и други кратки източни форми; оказа се, че в интернет има много хора, които пишат хайку и започнахме задочно да общуваме. Така, без да усетя, като многопластов диалог с читателя-поет, създадох книгата си „Искам себе си”, един своеобразен хайбун, в който добавих няколко детски картини, по които написах стихове… Тези картини, изровени от прашасали папки, ме накараха отново да рисувам, тласнаха ме към създаването на нови стихове по картини, рисувах картини по стихове… и тези стихове-картини усещах като нови състояния на духа и тялото… Когато картините станаха 100, време бе да се превърнат в книга, която нарекох „Състояния. Хайга”. Тази стихосбирка, всъщност, не е хайга, защото поезията в нея не е само хайку, дори хайку в нея не са съвсем хайку, а често само тристишия, изградени по схемата 5-7-5, но словото вървеше „след четката” и четката следваше словото… и макар четката да рисуваше по правила, различни от правилата на източната живописна школа,  все пак картините и словото бяха родени и обусловени едни от други, бяха в хармония, а нали точно това е изкуството хайга – хармонията на уловения миг?

В процеса на развитие на списание „Картини с думи и багри” се срещнах с творци, отдадени на източните поетични форми и общуването ми с тях и техните стихове ме накара да погледна с нови очи и с ново познание последната книга от моя предишен живот… и да почувствам по различен начин моите Състояния… и да ги претворя различно…

Заспах под голи клони. 
Тичинков прах ме покри... 
Пролет ли?
Заспах под голи клони.
Тичинков прах ме покри…
Пролет ли?

Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри… Пролет ли?

*** 

Прегърбен старец
впива пръсти в небето
и в пръстта. Бонсай

Прегърбен старец
впива пръсти в небето -
     бонсай в пръстта
Прегърбен старец
впива пръсти в небето –
бонсай в пръстта

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…

***  
Хруска пясъкът
под уморени стъпки -
 вечерна роса…
Хруска пясъкът
под уморени стъпки –
вечерна роса…

черни клони под
бяло небе – въздухът,
настръхнал боде

черни клони 
под бяло небе -
въздухът настръхнал
черни клони
под бяло небе –
въздухът настръхнал

© редакционна статия, списание „Картини с думи и багри“

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *