С ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ – стихотворения от Тодор Билчев

ГЛЪТКА НЕЗАБРАВА

Стих на глътчици се пие.
И кога си много жаден.
Болка във гърдите вие.
Ударът е безпощаден.

Стих тогава, като мехлем,
вички рани излекува.
Жаждата е със вдигнат шлем.
Болка щастие целува.

Стих на глътчици се пие.
Бавно. Сякаш за последно.
Срамна, душата се крие –
че върши нещо нередно.

Стих се пие бавно, тежко.
Само жадните го пият.
В нашто битие човешко,
само луди в стих се крият.

Но глътка по глътка, така,
жаждата се утолява.
И расне на гола земя
най-дивен цвят – незабрава.

6.09.2020 г. 21.21 – 23.23 ч.
вирусът си отива

В КАПКАТА НА БОГА

Стих на капчици се пие.
Да не можеш да се скриеш.
Само гълташ звуци сладки
в мигове безумно кратки.

А в душата ти се стича
нежна струйка, кат момиче.
Стих на капчици се пие.
Бог ли в капката се крие?

7.12.2020 г. 19.19 ч.
вирусът си отива

В ГЛЪТКА СЕ ЛЮБОВ ОГЛЕЖДА

Стих на глътчици се пие.
Сякаш вино за разлъка.
Болка във гърдите вие.
Всяка глътчица е мъка.

Стих като любов се пие.
Всяка глътка е надежда
любовта да се открие.
В глътка се любов оглежда.

Влюбен във стиха отдавна,
аз и виното обичам.
Вино и любов забавна
никога не ги отричам.

Без любов, жени и вино
този свят не би го имал.
Никому не са дължими.
Бог, доволен, все им кима.

Ти, затуй, ела, любима.
В чаша от кристал приседни.
Вино и любов щом има,
чакат ни щастливите дни.

© Тодор Билчев