С ТЪГА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ… – Йордан Йорданов

С ТЪГА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ПРЕЗ ЖИВОТА – Йордан Йорданов представя „Къде си, Господи, когато…“ на Тодор Билчев

         Сложна и ранима е човешката душа. В нейните лабиринти са спотаени толкова непредвидими и разнопосочни сили, които връхлитат на талази една след друга и нарушават традиционните ни представи за спокойствие и удовлетворение от живота. Защото именно тя, душата, пише музиката на опияняващата мелодия и дърпа тънкото въженце на камбаната на съвестта. Ей такива мисли прошумоляха в съзнанието ми, докато четях ръкописа на поредната стихотворна книга на Тодор Билчев.

Толкова ясен, конкретен, толкова тъжен и любвеобилен е той в тези съкровени изповеди. И, доколкото има радостни и възторжени чувства в строфите, те са сякаш, за да сложат маркер на черната душевна утайка. Затова не случайно той е озаглавил книгата си “Къде си Господи, когато…”. Защото тъгата и мъката винаги имат своеобразен контрапункт в упованието и вярата, че злото в крайна сметка ще бъде обуздано, че доброто е някъде в нас или около нас и само чака знака на знамението. “Тъй и в живота мойте пътеки / аз ги проправям, друг ги събаря.” И още: “А на земята в миг разчупила кората, / на щастието сянката се появява…”.

         В своя дълъг житейски път поетът вече е успял вярно да прецени каква е човешката стойност, що значи морал в днешния противоречив ден, /който Господ наблюдава/, къде се крият страховете заради преходността на човешкия живот. Но, казва той в “Песента на детството”: “Не може никога да секне песента / на детството, подета от деца и внуци…”.

         В много от стихотворенията на Тодор Билчев има мили селски картини, описващи чудните утрини в полето, песента на птици и щурци, светли слънчеви лъчи, по които, казва той, “Можеш да тръгнеш дори и към Бог, ако поискаш…”. Наивно, ще кажете, но за едно селско дете с чисто сърце тази мечта е, може би, “мисия възможна”.

         В стихотворенията на Тодор Билчев има толкова пропуснати влакове, рой несбъднати мечти. Но кой ли в своя живот ги няма? А важното е да знаем името на гарата, към която се стремим. Защото винаги има и следващ влак.

         Но след влаковете, отново тъга. Този път заради смъртта на майка му. Нейният образ минава като червена нишка през толкова много от стиховете в тази книга, която всъщност е посветена на Нея, Светицата. / “Сълзи за мама”,”Гласът на Светицата”, ”Вечна любов”, “Единствената майка на света” и т.н. /

         Много тъга има и в стиховете за зимата в човешките отношения, за приютеното в сърцето страдание. Но храмът в душата на поета е винаги отворен за наранените и онеправданите от живота страдалци. Защото съчувствието към тях е единствената мерна единица с постоянна относителна стойност.

         Няма да бъда точен в тези бележки за новата книга на Тодор Билчев, ако пропусна и един друг съществен повей в душевното му състояние, отразено в редица стихове. А то е: любов, любов и пак любов. В “Любовта – аз съм” той пише:

         Любовта ми е тъжна. Любовта ме боли.

         Тя не маха с юмруци, не затръшва врати.

         Но има и контрапункт:

         Ти засия във сивата безбрежност,…

ти ме обсипа със любов и нежност.

Накрая ще ви препоръчам да прочетете тази книга-изповед, за да разберете, че Тодор Билчев в някои от творбите си е изразил и вашето отношение към скръбта, тъгата, радостта, любовта. И, вярвам, за кой ли път, ще осмислите отново вечните морални стойности, върху които, колкото и нестабилно да изглежда, все пак се крепи днешното ни противоречиво общество.

  © Йордан Йорданов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.