С ЦВЯТ НА ОРАНЖАДА – стихотворения на Милена Френкева

УСМИХНАТ ЦВЯТ НА ОРАНЖАДА

Сандали, бриз и пясък, изгрев,
море, вълни, криле на лято –
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.

Уютно, сладко, сочно, вкусно
вълнение, възторг с прохлада,
обичам лято – смело чувство
с усмихнат цвят на оранжада.

ЛЯТНО

Морето в лято слято грее,
на най-високата вълна
разцъфвам – синя орхидея
в най-розовата ранина.

Вълните къдраво се смеят
и ми проправят път напред
все към зората, все към нея
и слънчевия ѝ късмет.

ЮЛСКО

Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.

Плува си душата в бяло лято,
сложила е шапка от мечта,
с толкова любов, навред насята,
Боже, сякаш съм любов, летя.

ЩУРО

Щуро лято, бяло, по сандали
гони изгрев по вълни от смях,
морското сърце възторзи пали,
морски миг за щастие избрах.

Чувството расте – голяма чаша
с пресен ягодов уханен сок,
сякаш шоколад ще се размаже
палава мечта в щур плажен скок.

Вече съм пораснала, голяма,
как разлиствам своите крила
в морска волна весела програма,
вика ме морето в стих: Ела!

ЕСЕННО ПРЕДЧУВСТВИЕ

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.

Но щъркелите вече се подготвят
за ново пиршество, не вече тук
и виждам лятото – искряща котва
как се отправя някъде на юг.

Узрява чувство сладко като диня
и утаило летния си свят,
безкрайно лятото ще си замине,
но видимо в сърдечния обхват.

Когато дойде есенното време,
за да излее чар неуморим,
от лятото възторга ще си взема
и в есенните багри да искри.

Мирише ми на есен, но е лято,
тече си август – бистър като мед,
за есен ще се готвя по-нататък,
след лятото, след лятото си, след.

НЕДЕЛНА РОСА

„Неделята ухае на канела“

Надежда Ангелова

Неделята ухае на канела
и на кафе, на мляко с шоколад,
на ягодова пяна, и на смелост,
на млад, възторжен, свеж сърдечен глад

за чувства от черешов мус – големи,
за мисли от сметанов сладолед,
за смях от захаросани бадеми,
и за любов от орехи със мед.

И хубава е като сън неделя,
прегърната от малки чудеса,
които над минутите се стелят –
невидима ухаеща роса.

Милена Френкева