ТАЙНАТА – Александра Ивойлова

ТАЙНАТА – хайбуни на Александра Ивойлова

ИМЕТО, ДЪЖДЪТ, ТАЙНАТА

                Самота…

                Името и кой ли

                върху камъка вдълбава?

Не идва никой, не се завръща. Дори гласът на нечия далечна памет не достига мястото. Надвисват облаци и отминават. Само камъкът – като прогонен от небето облак – белее тук.

Стои и пази името все още…

                –––––––––

Натежават и натежават крилете на пеперудата. Докосват земята, полягат – прекършено цвете. Полята прегарят и човекът обръща към небето просешката си шапка – дано измоли глътка за своята жажда. Дълбоко в пръстта корените тръгват още по-надълбоко. Там мъртвият лежи – лежи отколе. Ала надеждата за светло възкресение е зрънцето в сърцето му.

                И мъртвият

                чака дъжда

                За да поникне отново

                –––––––––

                Върху устните ви –

                трева

                Тайната на живота

Нито звук, ни полъх. Няма отговор на вечните въпроси. Извикаш ли, ще чуеш само свойто ехо. Мълчание, в което се оглежда спокойна и невнятна сянката на този свят.

ИЗКУСТВО

                in memoriam

                на Трифон Силяновски

Обича боровите гори и скалите. И сътвореното от човешкия гений. Свири Баховите хорали на своето старо пиано. Мъките на Голгота – познава ги. От един от онези лагери, в които изпращат за назидание. Веднъж поискали от него да преведе два вола през зимната река. Трябвало да я премине като вододел между живот и смърт. И той прекрачил оттатък. За миг кръвта му застинала, вледенила се. Тогава чул – може би вече в отвъдното – призивните тромпети на Брукнер. И си припомнил живота. Оцелял.

Купищата книги покрай стените на стаята му растат. Сигурно вече напомнят скали. Зъбери, които търсят небето. Познава всяка страница. Големите мислители. Големите художници. Големите музиканти. Големите вечни градове. Големите епохи… Времената! Стои на предела. Сам вече е предел.

Днес, надвесен над света, продължава да твърди, че всяка точка от човешкото познание е среща с непознаваемото. Но има все пак някакъв универсален отговор, който обяснява всичко.

                И продължава любовта –

                през пръстта в очите ни,

                през мъха върху нашите устни…

ЗАЩО?

Пресреща ме по пътя. Иска да сме заедно. Не ме познава, а толкова ме обича! Защо? Радва се от цялото си същество. Така му повелява Всевишният – да обича без основания, при всяка случайност, заради самата любов. Тази любов, в която година след година се опитвам да проникна. Тайнствената, дълбоко закодирана същност на света.

Радостта ни е взаимна. Така спираме времето. След дъжда вечерният въздух мирише на пръст и влажна есенна шума. А иззад облаците вече предпазливо наднича новата луна.

Ето че стигам прага на къщата. Тук времето се завърта отново – влизам у дома. Тръгва си със смирение – без упрек, без съпротива. Нощта е дълга и хладна, нощта е на бездомните.

Ах, приятелю, ще ме научиш ли да разбирам света със сърцето си?

                Разсъмване

                В калта по пътеката –

                следи от лапи

© Александра Ивойлова

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *