ТАРАС ШЕВЧЕНКО – НА ФОКУС

БИОГРАФИЯ

Тарас Шевченко е може би най-известният украинец – поет, художник и политически деец. Литературното му наследство се смята за основа на украинската литература, макар да е оставил произведения и на руски език. Той се смята и за един от първоучителите на българската поезия с оглед влиянието, което е оказал върху творчеството на Петко Славейков и Любен Каравелов.

Този факт, важен за нашата собствена литература и пътят, по който тръгват възрожденските ни автори, белязан от стремеж към утвърждаване на националната идентичност и националния литературен език, към разбирането и приемането на демократичните ценности и идеали, както и продължаващите кръвопролития в Украйна, ни накара да представим за първи път в рубриката „На фокус“ творец, който не е наш сънародник.

*

Шевченко се ражда в семейство на крепостни селяни. Остава без родители на дванайсетгодишна възраст. Работи усилено като пастирче, но също така помага на местния свещеник и учител. Учи изобразително изкуство в родния си край. Неговият помешчик Павел Енелгардт го взема като придворен живописец – първо във Вилно, а след това в Санкт Петербург, където прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия. Големият художник Карл Брюлов откупва свободата му, а Шевченко става негов студент в Художествената академия. Издържа се с гравюри, картини и портрети.

В столицата на Русия и започва своята литературна дейност, като пише предимно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици. По онова време украинският език не е бил признат като отделен език, а е наричан „малоросийското наречие , или – още по-обидното – „мужицки език“.

*

Шевченко често се връща в родината си, където се сблъсква с реалностите на закрепостените си роднини и приятели. Славата му на художник и поет го свързва и с украински поети и интелектуалци, но, както и с представители на местното дворянство, които му симпатизират.

Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки. През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, за славянска конфедерация, демокрация и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и наказани за дейността си, включително Шевченко – заради литературните му произведения, писани и издавани на украински език.

Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и пише. Освободен е през 1857 след смъртта на император Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си.

*

Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен „Южноруски буквар“ за ползване в неделните училища, който печата в 10000 екземпляра на собствени разноски.

Въпреки че самият буквар не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища, които го продават.

Умира през 1861 година в Санкт Петербург, няколко месеца преди отпадането на крепостното право в Русия.

Първите преводи на поезията му на български език са от 60-те години на 19 век, направени от Любен Каравелов и Райко Жинзифов.

редакционна статия

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.