ТВОИТЕ ОЧИ – Марин Маринов

ТВОИТЕ ОЧИ – поезия от Марин Маринов

ТВОИТЕ ОЧИ

Гърция ни гледаше от бреговете на Егея

с очите на маслина, с очите на оранжевите мандарини

и сънените мрамори, които се люлееха с вълните,

докато излязохме оттатък  островите вечерта,

оттатък маранята –

с корабният нос обърнат все на юг,

към други острови,

обвеяни от ароматите на Африка.

Така е хубаво, любов, да ти разказвам

в сипкавия здрач на вечерите цветните си приказки,

от хълмите да слиза нощната роса

и да не се чудя сутрин на цъфналата

непонятна роза

върху плочите от дялан камък и зелен

гранит,

под улука на стрехата;

котката е срязала дланта си,

капе, и ме гледа с твоите отсъстващи очи отгоре – бездънно синьо –

по-жестоки от глазурата над водовъртежа

в стихналия залив, наблизо

по пътеката край боровете,

посипана с иглички.

МОРСКО ЦВЕТЕ

Със залеза се спускам към брега

по хълмовете свечерени на морето.

Лодката се вдига по пурпурните гребени със бели ивици,

поклаща се, преди да се изгуби между две вълни

и пак изскача на високото,

цялата във пяна и солени пръски.

У дома

навярно огънят в камината припламва

и осветява Маргарита

седнала до кръглия прозорец.

Тя заплита нещо в сивеещата здрачина

и току поглежда между боровете

към стихналия залив.

Щом премина вълнолома

тя ще скочи от любимия си стол,

ще запали лампата

и припряно ще издърпа резето на вратата.

Ще ме изчака на пътеката във здрачината,

изящна като морско цвете

и ще протегне малката си длан:

– Виж, снощи се порязах с твоя нож,

а сега ми няма нищо.

Даже не личи!

НЕ БЪРЗАМ

42 градуса, 03. минути южна ширина,

изписа капитанът

в корабния дневник.

„Тук скрих скръбта си в първата четвърт

на младата луна.“

Сигурно ме чуваш още,

но аз за никъде не бързам, останал на

чакълестия бряг

с натрошена сол и едър пясък,

и нощ след нощ

вълните ми разкриват виновните си чувства.

Сигурно ме чуваш, достатъчно е да си будна

от другата страна на времето,

с летния възторг на чучулигите в полето,

а тука ми е северно под лудите съзвездия,

които сменят непрекъснато местата си

и се забавляват;

и как ме доближаваш, доверчиво, 

прозрачна чак до костите в следобеда,

с една препаска само, червена като

кръвта ти;

държа те още над водата пъстроцветна  –

сякаш че паунова опашка в огледало –

държа те като младенец и нито полъх, нито глас:

следи по пясъка от нежните нозе на видра,

капки кръв –

оронени листа от дива роза по скалите.

ТЯ, ПОСЛЕ

Подминават хората съборената порта

на дворче с калдъръм и зеленясала чешма.

А ти се спираш с наивно любопитство,

надничаш през прозорчето в унилата къщурка,

и се виждаш:

разгърнал ръкопис до газената лампа,

старателно дописваш стиховете на поема,

без да бързаш, без да се вълнуваш.

На железния креват до теб лежи

последният приятел,

завит с чаршаф, преметнат през главата.

Навярно е издъхнал в ъгъла,

додето е прикърпвал старите ти мрежи

и е разказвал нещо в строфи.

Легендите така се раждат.

Но това е после.

Сега плисни вода върху лицето си от старата чешма

и бързай към пристанищната глъч по слънчевите улици,

защото тя е уморена от дългото пътуване,

от чакането,

купила си е цветя и красив подарък –

малка статуетка.

На тебе ти остава само

да се втурнеш радостно към нея през тълпата,

да я вдигнеш на ръце,

да й кажеш, че си закъснял, защото…

Другото е после.

© Марин Маринов

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)