МАРИО МИТЕВ – ЖИВОПИС

КАРТИНИТЕ на арх. Марио Митев

СТАРИТЕ СГРАДИ НА РУСЕ

Дълбока следа в човешката и творческа духовност на Марио Митев оставя бароковата архитектура на старите русенски сгради.

Една епоха на изящество и романтика безвъзвратно си е отишла, носталгията по красотата на тихите улички, зелените дворчета с дъсчени огради и домове, скътали нещо, което не можем да докоснем разяжда личността на твореца, който не е в състояние да спре разрухата…

Освен… ако не я пресъздаде със средствата, с които разполага – картон, туш, акварел… и поглед на художник.

Днес само в тези картини съществуват сградите, които някои още помнят от детството си, други не са забелязвали в забързания си ден, а трети… не са имали щастието да видят, защото са се родили след тяхното рухване…

Някъде там, между носталгията и мечтата, остава творческата младост. Туш, перо, акварел върху изящна хартия…

За да премине към творческата зрелост – отново акварел, но вече върху по-груба, по-релефна повърхност. Чистите линии на архитекта отстъпват пред стихията на абстрактното мислене на художника. Вече друга става и цветовата гама, и настроението. Стремежът към разчупване на формата, към свобода на изказа, е очевиден. И зрителят става съпричастен на авторовия бунт, на маскарадността, зад която прозира истинския образ на индивида, който е загърбил онова, което не може да спре, за да достигне онова, което желае.

КАРНАВАЛЪТ НА ЖИВОТА

През зимата на 2002/2003 г. арх. Марио Митев вече е готов да представи пред публика първата си самостоятелна изложба – „Градове и знаци”. Експозицията е организирана в пространството на изложбената зала на ул. „Борисова” №6 в Русе. Големият успех на тази първа проява на художника мотивира архитекта да продължи търсенията си в областта на живописта.

ГРАДОВЕ…

… И ЗНАЦИ

Няколко месеца по-късно, едва навършил 45 години, Марио е диагностициран с рак на белия дроб.

Рисува още по-интензивно, до момента, в който болестта го спира. Умира на 19 ноември 2003 г.

През юни и декември 2004 г. близките му организират две посмъртни изложби, отново с мотото „Градове и знаци”, в галерията на ул. „Борисова” №6 в Русе и в Дома на архитекта в София, които представят най-новите му картини.

©gabriell-e-lit

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)