ТРИСТИШИЯ – Димитър Горсов

ТРИСТИШИЯ – поезия и хайку на Димитър Горсов

* * *
Струна, жълта като жлъч,
изопна мълнията,
но вместо музика, отекна гръм.

* * *
Изворче сълзливо,
с теб земята
плаче в студ и в зной.

* * *
Всеки стрък пипер –
пак с нови връзки!..
Кукувича прежда.

* * *
Скален манастир… Завръщат се
тук само прилепите
призори…

* * *
Излитна птичка изпод стъпките ми,
но остана
в мен писъкът ù да гнезди.

* * *
Гледам стапящата се снежинка.
В участта ù
нетрайността си припознавам.

* * *
И в хармонията на гората
рой високи ноти –
глад и ярост на кълвач.

* * *
Пътят ми към теб, минава
все през теб… и по-нататък…
Тук си, а те няма…

* * *
Глас на тишината – а пък всъщност е
ек от тропота на водни кончета
по влажния път на реката.

* * *
В мен са и началото, и краят,
а не мога да развържа
възела на Божието мълчание.

* * *
Колкото и да ме плаши,
страхът
сам трепери в мен…

* * *
Обеща дъжд облачето. Ръсна в зноя… И отмина…
Тъй ли обещава Бог?
Или тъй лъже?

* * *
Вали от цяла седмица.
Подгизна
дори меланхолията ми.

* * *
Черен е гневът ми;
кървава – плътта;
а бледен – аз!

* * *
Край мен –
свят морен, жаден за покой, а в мене –
толкова излишна тишина!

* * *
До тук – към нея устремен…
А накъде сега –
след не поетата ръка?

* * *
Бледа луна.
Но и тя е
стъписана пред бледността ти.

* * *
Тих извор –
огледало на зората.
В устните ми се разби.

* * *
Зад тази незаключена врата,
безпътна
е само тайната!

* * *
Гол речен бряг,
А тъй прекрасен! –
като сред пустинята…

* * *
Август е вече – бледнее
пред оран
стърнището.

* * *
Застудя ноември. Вън дори,
скрит под губер от мъглица,
старият вир зъзне.

* * *
Самотен е ноември.
Дори и гарваните
подминават старите гнезда.

* * *
Стар и грохнал хълм!.. Подлага му
Април
постеля от мъгла.

* * *
Сладко утринно кафе… А все не смея
през утайката му
да надникна в своя ден.

Димитър Горсов

Подбор: Александра Ивойлова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.