ТРЯВНА – поезия от Иванка Попова-Велева

/поетични импресии от една разходка/

Тук времето е сякаш спряло,
да може то да съхрани изцяло
духа на Тревненската школа
и на строителя прочут – Никола.

Градил е той и тук, и вред
чешми, мостове, черкви – безчет.
Душа на всичко той е давал,
с неземна красота го е дарявал.

И ето стройна кула тук е извисил,
с часовник нов той я е украсил –
да вижда всеки отдалече
как времето неспирно си тече.

*

Тук сгушило се е градчето,
във пазвите и до сърцето
на гордия Балкан.

Хайдушки песни тук са пели,
легенди, приказки редели.
Юнаци храбри са възпели,
строшили турски ятаган.

Славейкови са тук живели,
баща и син – поети звездочели.
Венци от песни те са сплели
за женска хубост, чест и за любов.

*

Все тъй е приказно градчето,
запазило во век’ в сърцето
мита за чудния облог.

Баш майстори са се събрали
и дума мъжка са си дали
да украсят с дърворезбовани тавани
дома на чорбаджи Христо Даскалов.

Запретнали за работа ръкави,
от Гергьов- до Димитровдeн не спали,
с любов и плам се трудили, не яли –
„уста” да ги признаят се стремели.

Кога отворили вратите
на гостите към одаите,
две огнени слънца изгрели.

Таваните от прелест засияли –
дъха на множеството спрели.
Народа скупчен сякаш те огрели
с лъчите си, изваяни с длето.

Тук слънце майско затрептяло,
а там – на юли златното житò.
И как да разрешиш тогаз, без страст, облога
на тез мъже титани, артисти в своя занаят?

Легендата мълчи, не казва
кому честта се пада, а кой страда… –
да може всеки днес да прецени, за себе си,
и да се поклони пред техния талант.

Тук времето е сякаш спряло,
да може то да съхрани изцяло
духа на нашия народ.

Иванка Попова-Велева