УСПЕХ В СОНЕТНАТА ФОРМА – ревю на Кирил Назъров за стихосбирката на Маргарита Нешкова
С новата си стихосбирка „Сонети“ Маргарита Нешкова се представя пред читателите със стихове в една опреде-лена стихотворна форма – сонети. Сонетите й се отличават със стегнат поетичен изказ, силна чувствителност, ярка образност и емоционална наситеност.
Сонетът е една от най-трудните поетични форми. Той не позволява словесно разточителство, многословие и безчувствено съчинителство. Нешкова се е съобразила с тези изисквания и сполуките й са безспорни.
Основоположници на сонета в световната поезия са италианските поети Данте и Петрарка през епохата на Възраждането. Върхови постижения в сонета достига великият Шекспир. Те са преведени великолепно на български език от талантливите Валери Петров и Владимир Свинтила.
Маргарита Нешкова е възприела изцяло именно Шекспировата поетична форма, която се състои от три картена/куплета/ и завършващо двустишие. В това двустишие авторката много сполучливо извежда основната идея на всяко стихотворение.
В българската поезия най-издържани във всяко отношение са сонетите на Иван Вазов, Кирил Христов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна и др.
Поздравяваме Маргарита Нешкова с безспорния успех, който е постигнала с новата си книга, но нека читателят сам се убеди:
ПРОЛЕТНИ НАДЕЖДИ
Пчелен хор жужи в клонака,
пеят птиците игриви
и пътеките сънливи
гонят самотата, мрака…
Зелено, свежо из гората
пъди зимната умора,
порив буен на тревата
поздравява птици, хора…
Слънцето с лъчи гальовни
навестява всичко живо,
ручеите многословни
пеят: всичко е красиво!
Като изворче бълбука
и надежда за сполука.
ИСТИНА ИЛИ СЪН
Ясна звездна нощ е тука.
На вратата вятърът почука –
скри се в старата лозница
и притихна като птица…
Нощта, косите си разплела,
до звездния екран достигна.
Запя щурец, светулка смела
като падаща звезда намигна.
Нощ е, а го няма мрака –
скри се да поспи и той,
знае – никои не го чака.
Щурецът е сега герой…
Истина или пък сън,
но красиво, светло е навън!
Да й пожелаем още много творчески достижения!
Кирил Назъров