ХАЙБУНИ – Александра Ивойлова

ХАЙБУНИ – философски прозаични фрагменти и хайку от Александра Ивойлова

ОБЛАЦИ

                Минават облаци

                Ту светлина, ту сянка

                над гробовете

Ето ме на три години. Облегнатата на камъка. На него – моето фамилно име. Името, което идва от бащата на моя баща по нишката на далечното минало… За цветовете на летния ден може само да се гадае. Както и за всичко онова, за което вече няма кой да разкаже.

Бил е тъмнокос, висок и силен. Русинът, озовал се в Залцбург заради втората си жена, литовка. Там години по-късно е достигнал края на дните си. Починал от раните, които му е оставила войната. Зная, че през същата тази война е помогнал на семейство сърби (мъж, жена и двете им деца) да се спаси от опожареното село. Бягали са от хитлеристите. Може би потомците им говорят за непознатия… Както и аз си мисля за него като за спомен, който наследявам от баща ми. Като за присъствие, сътворено от думи. Разпиляно в различни посоки на света…

Кой ли днес застава пред камъка с моето фамилно име? Колко ли дълбоки са връзките ми с невидяното? Така и аз съм част от далечния свят. Дали затова толкова често гледам към облаците, които пътуват…

                Стара снимка

                На гроба на дядо ми –

                чуждоземни букви


         БРЕГОВЕ

                Светна прозорец

                на отсрещния бряг

                Пее морето

Дали е рибар с дрехи от сол, който се връща със своята връзка сребърни риби?

                Люспи-звезди

                до хляба и виното

                Небесна трапеза

Дали е поет с будно сърце?

                През прозореца

                на книгата разтворена

                звездният всемир нахлува

Виждаш ли и ти, рибарю, поете – виждаш ли моя прозорец на отсрещния бряг, тъмния бряг? Питаш ли и ти кой ли, защо ли? Виждаш ли, питаш ли…

Пее морето.


         ЧАС ЗА МОЛИТВА

                Огнена камбана

                се изтърколи зад хълма

                Далечно ехо

                Бавно угасва фанфарният смях на деня, само тук-там просветва още между сенките на тъмните дървета.

                Стада бели звезди

                приканват вечерта

                Облачни пастири

Тишината тръгва боса по прашните пътеки, прибира в топлата си пазва всички шумове на здрача. Там, на кръстопътя, под светлото лунно кандило, ще сключи ръце за молитва.


         ДОВИЖДАНЕ

– Хайде, кажи довиждане! – младата майка подкарва количката, после спира. – Довиждане-е!

Отстрани на полянката двама белокоси старци, мъж и жена, седят един до друг на сенчеста пейка. Те махат и се усмихват. Но бебето не отвръща. Старците махат настойчиво. Махат едно-временно, по детски. Толкова им се иска да го накарат да вдигне ръчица. Да получат отклик. Сякаш махат на детството, на света – или на нещо свое. Но количката се отдалечава…

Довиждане!

                На пътя

                с ръка за сбогом два силуета –

                все по-малки

                               все по-малки

                                               все по-малки

©Александра Ивойлова

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)