ХАЙБУНИ – Димитър Анакиев

ХАЙБУНИ – сбирка хайбуни на Димитър Анакиев

*
Пролетна вечер.
Колелото на бронотранспортьора
смачква гущерa.

МОИТЕ ТРИ ИЗКУСТВА
(написано по молба на Кармен Стерба)

Казвам се Димитър Анакиев, доктор по медицина, поет и режисьор. Това означава, че се занимавам с три изкуства. Сред тях, според Хипократ, медицината е най-благородната. Работя в спешно отделение на словенско-хърватската хълмиста граница на юг. Ние спасяваме човешки животи всеки ден, това е нашата работа. Наскоро спасихме овчар с тежък миокарден инфаркт и го транспортирахме с хеликоптер до болницата. Той оцеля. Един ден ме посети дъщерята му в моята клиника и сложи голямо парче сирене на бюрото ми.
*
Тази овчарка,
сърцето си ми даде –
парче сирене.
* * *
Започнах да уча японско хайку през 80-те години по време на обучението си по медицина. От близо 20 години пиша хайку, като имитирах японски стихотворения. По-късно успях да развия своя личен стил, да изразя живота и културата си. Вероятно първите ми оригинални стихотворения се появиха около 2000 г., когато бях домакин на конференция на Световната хайку асоциация в Толмин, Словения.
*
Дете в мен
се люлее през мъглата
над дълбоката вода.
* * *
В моето създаване на филми се опитах да се изправя пред исторически промени в Източна Европа, които повлияха силно на живота ми. През 2006 г. получих национална награда на Словения за моя документален филм. Но скоро осъзнах, че хайку също е инструмент за справяне с историята.

Написах множество ангажирани хайку. Наскоро издадох първата си колекция с ангажирани стихотворения. Тя е наречена Ден на Хирошима. Посветена е на ядрената катастрофа във Фукушима. Стихотворенията първоначално са написани на английски, след което са преведени на японски от моята приятелка Харука Шима.
*
Името на бомбата,
и името на атомната електроцентрала –
Хирошима и Фукушима

ХАЙДУШКА ТРЕВА

В един отдавна отминал зимен ден, на разсъмване, облечен в маслиненосива униформа, слязох от влака и се качих на замръзналия перон на жп гарата в Радовлица. Снегът скърцаше под първите ми стъпки, направени във военни ботуши и докъдето стигаше погледа ми беше просто белота: бели върхове на Юлийските Алпи, бялата мъгла простираща се над замръзналата река в долината… За южняка, пътувал над хиляда километри за една нощ, това беше гледка на безкрайна, но неприветлива красота.

Веднага след като завърших обучението си по медицината – тогава бях на двадесет и седем години – ме изпратиха да отслужа военната си служба и скоро се озовах в истинска война. След победата на национализма и разпадането на Югославия останах в Словения, за да водя изолиран живот в политическа немилост. Хората най-често ме пренебрегваха и целият ми емоционален живот беше изпълнен от един котарак със смокинг, когото нарекох Момчил. Оцелявахме заедно почти шест години. Той беше най-близкият ми братовчед и най-добрият приятел, моят учител … Ето ме сега, застанал до гроба му.
*
От гроба
на моя котарак Момчил
хайдушка трева

(Генджуан награда 2017)

ЛЮБИМА РОЗА

В едно от интервютата си преди около десет години Тота Канеко изрази мнението си, че Башьо не е добра основа за съвременното хайку и че вместо Башьо днешният поет трябва да вземе Кобаяши Иса за своя основа и модел за подражание.

Като поет Башьо, без съмнение, е бил съвременен (както всеки поет трябва да бъде – поет на своето време), но неговата лична уникалност и социалното положение на самурая днес са почти невъобразими и със сигурност неповторими. С Шики и Кьоши, които и двамата бяха самурайски синове, влиянието на самурайската естетика върху хайку свършва и започва съвременната епоха, основана на демократичните социални принципи.

Иса Кобаяши е живял живота на обикновен човек и от същия този обикновен живот е написал своята поезия – точно както прави днешният съвременен поет. Затова той е по-близо до нашето време. В Иса, за разлика от Башьо, идеологията не е на преден план, а животът като такъв. Освен това, в някои от своите хайку Иса установява, почти доктринално, дистанция от идеологическите (религиозни) изисквания на своето време.
Наскоро написах хайку въз основа на едно от известните хайку на Иса. Ето го:
*
Ще слезе ли от коня си
руският цар пред българския парламент?
Любима роза.
– Димитър Анакиев

Моето хайку се занимава с руския империализъм в България, по-точно паметник на руския империализъм, който е точно там, където не трябва да бъде – пред Народното събрание, основната институция на българския суверенитет. Тази необичайна българска специфика, която няма аналог в света, беше моят мотив за това хайку.

Идеята за хайку, обаче, получих от Кобаяши Иса. Ето го хайку на Иса, което ме вдъхнови:
*
大名を馬からおろす桜哉
*
Военачалник
слезе от коня си –
вишни цъфтят
– Кобаяши Иса (прев. Д. Анакиев)

Виждаме, че моето хайку е изцяло българско по своя характер – това е българска хайку литература, както по тематика, така и по дух и символика, която използва (роза).
Но коренът на това хайку е японски. Хайку свързва привидно несъвместими светове благодарение на своята биполярна природа. Природата на хайку е биполярна. Това показва колко безсмислено и противно на природата на хайку е българските хайку поети да копират японската чувствителност (sic!) и култура. Хайку е страхотна поетична форма именно поради своята метафорична природа, която му позволява да свързва светове. Това е мисията на хайку поезията!

„ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ“

Кацам на летището в Ниш (някога най-големият български град) и след това гледам телевизия в къщата на приятел. Путин още се хвали по сръбската телевизия, само тук той още е господарят. Тонът е изключен, така че забелязвам само рибешката му усмивка.
След това показват свръхзвукова ракета и пътя й към Украйна. И тогава те отново показват рибешката усмивка. Домакинът ми казва „Не ми харесва това“. След това иска да смени темата, казва „честита пролет“ …
*
Може ли свръхзвукова
бомба да пречупи съпротивата
на Украйна?

КЪРВАВ СНЯГ

Много е лесно да се оправдае войната. Хитлер, например, имаше ясни извинения, които бяха много подобни на тези на Путин: англосаксонците и французите управляваха света, германците останаха без жизнено пространство и затова трябваше да се разширяват и да търсят жизнено пространство за себе си, особено на изток.
Наполеон също имаше ясни извинения: той разпространи духа на Френската революция и донесе свобода на потиснатите народи… Не познавам нито една война, която да не предлага прости и привидно рационални извинения за ужасите, които донесе. Войната, обаче, е най-лошият образ на човека; целта винаги е грабеж.
*
Войната ме отчайва,
още повече хора които я оправдават.
Кървав сняг вали.

ЗИМЕН САЛАМАНДЪР

Империалисти,
маскирани като комунисти – как се казва
този зимен саламандър?

Виждам как войници нахлуват в съседната държава, окупират я, разрушават градовете й, които се превръщат в пепелище, цивилни страдат масово, културни забележителности изчезват, колони от бежанци бягат накъдето могат…

Виждам петолъчни звезди на шапките на тези войници, водачите им се наричат „другари“, но комунистическата армия ли е или просто искат да събудят съветските настроения? Те искат съчувствие и оправдание за кървавия си труд.

Никой народ не иска война, но окупаторът арестува пацифисти в народа си, не дава гласът им да се чуе.
*
Заложниците на историята
носят вериги. Веригите дрънчат силно
към зимния саламандър.

Димитър Анакиев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.