ХАЙБУНИ – Иванка Янкова

ХАЙБУНИ – импресии в проза и хайку поезия на Иванка Янкова

УРОЦИ ОТ ДЕТСТВОТО

Майка ми, в моите спомени, и навсякъде в
снимките, които имам е много красива, усмихната,
със загадъчен поглед, който като че ли ти казва, че
не можеш да я разгадаеш.
За мен, тя беше най-добрата майка на света – грижовна, мила и в същото време умна и взискателна.
Мъдър, пълен с енергия, но неспокоен беше
баща ми. Искаше всичко да се подрежда според
неговата мяра. Но не винаги това се случва.
Трудно им беше и на двамата. Постоянно
спореха.
Ние, децата очаквахме нещо хубаво и различно
да се случи. Понякога ни изумяваха с нестандартните си прояви, но винаги в полза
за семейството.
И това беше урок, добър ,нагледен урок за нас.

бор и ела-
преплетените клони
се стремят към небето

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

Мъгливо, студено. Ледът беше сковал всичко.
Въздухът сякаш те обгръща със смразяващ плащ.
Даже птици не летяха. Бяха се скрили някъде на
завет. Улиците бяха тихи и безлюдни. Само вятърът
препускаше и гонеше закъснелите минувачи.
До кофата за боклук, с натрупани стари кашони
и запаления огън беше седнал клошарят. Сенки
от пламъка, играеха напред-назад, и осветяваха
лицето му. Под козирката на прихлупената му шапка
бяха провиснали, сплескани и несресани коси.
От време на време, той се усмихваше и доволно
потриваше ръце. Явно се радваше на топлината
от запаления огън.

сън в съня ми
слънчев лъч стопли
душата ми

БРАТЧЕ И СЕСТРИЧЕ

На красивата, голяма снимка, щастливо прегърнати братче и сестриче се усмихваха. Той
пораснало момче, с живи, черни очи, ведър поглед
силно е прегърнал сестра си-малко момиченце, което гледа любопитно и се притиска
до него, сякаш търси закрила.
Разликата в годините е очевидна.
Както казват времето не спира своя ход и животът
ни поднася изненади. Радостни и тъжни. Но всеки
върви по своя пътека.
Мисля си, дали и двамата са се подкрепяли
и са постигнали това към което са се стремяли.
Кой е бил по-всеотдаен?!

стръмен път
споделена мечта
върхове изкачва

СТУДЕНО УТРО

Снежно бяла пелена беше покрила всички
улици. Студ. Даже и камъкът зъзне. Подхлъзнеш ли се, ще паднеш и ще си изкълчил глезените.
Възрастният мъж трудно пристъпяше. Спря се на няколко пъти и пак тръгна. Доближи до кварталния клуб и се огледа и ослуша. Прозорците
заледени. Вътре тихо, пълно с мълчание. Погледна
към комина. И дим няма.
Бавно се обърна и тръгна обратно към
дома си .Как ли щеше да прекара времето си
сам?!

огледало от спомени
сам със себе си-
цяла Вселена

Иванка Янкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.