ЧАЯТ КАТО ПОЕЗИЯ – Венелина Петкова

ВОДА, ЛИСТА И ВЯТЪР – ЧАЯТ КАТО ПОЕЗИЯ – статия от Венелина Петкова

Какво е общото между чая, рисунките с туш суми-е и хайку, най-кратката поезия в света?

Чаят, във всичките му варианти, приготвяни от сортовете на едно-единствено растение Камелиа Синенис, има толкова лица, аромати, плътности и нюанси, с колкото само виното може да се похвали. Подобно на рисунките с туш, в които се цени богатството на нюансите, и на хайку поезията, която говори в образи, изчистени до голо от излишни украси, чаят като духовна и естетическа практика, наричана ча-но-ю (пътят на чая), създава пространство за споделяне, както хайку създава пространство, в което да станеш съавтор на поета, природата и изкуството.  

Вода, листа и вятър - чаят като поезия

Между 15 и 17 ноември т. г. , в музея „Земята и хората” в София бе представена изложбата

„Вода, листа и вятър – чаят като поезия“, на която четирима български автори представиха малко познатия в България художествен жанр – хайга. Родното й място е Япония от 17 век, а нейните бащи са бащи и на хайку – Башьо, Бусон, Исса, Шики. Хайга съчетава рисунка с туш и хайку стих, на границата между сериозното и фриволното изкуство. В груб превод хайку означава игрив стих, хайга – игрива картина с хайку. На пръв поглед хайга често  изглежда като забавна рисунка, близка до западното разбиране за карикатура. Всъщност обаче крие дълбок, дори философски смисъл, далеч от просто смешното и злободневното.

Хайку и хайга приканват към възможно най-близък контакт, бил той под формата на съпричастие, изненада, реакция или споделеност… изобщо към общуване.

Една от причините старите японски поети да рисуват хайга е, че художествените средства са били същите като при писането – четка, туш, хартия или коприна. Хайга създават поети с голям артистичен талант като Бусон, но и такива с по-скромни художествени умения като Исса, при това еднакво високо ценени.

Всъщност, твърде много техничност може да бъде слабост във хайга, както и твърде слабата техника.  Искреността на творческото усилие и внушението, което творбата носи в себе си, са по-важни от високото майсторство. Всяко човешко чувство, всеки дребен детайл, всичко в природата и в човешкия социум може да бъде обект на хайку и хайга – смешното, тъжното, природните явления и улицата, комарът и океанът.

Естетиката на хайку и хайга също са много близки. Краткост, прямота, естественост и простота на израза, както и умението да оставиш пространство за въображението на зрителя/читателя, така че той да стане съ-участник, са най-ценените им качества.  

Източният туш е техника, „обречена“ на непредсказуемото. Прилича на житейския опит – контролираш нещата според умението, концентрацията и вдъхновението си, но приемаш, че никога не контролираш всичко от край до край. Тушът, както правилното запарване на чай, както поетичното вдъхновение и Дао-то на всеки един от нас, имат свое собствено мнение. Способни са да изненадват.

В Далечния Изток от край време чаят, тушът и хайку поезията са форма на духовен път. За да усетим духа на чаною (пътят на чая), дълбочината на привидно едноизмерното хайку, и енергията на четката, която тушът отпечатва върху хартията, трябва да освободим съзнанието си от излишното и да участваме в мълчаливия диалог между души. Всъщност хайку, поне класическото хайку, е много по-тясно свързано с чайната церемония, отколкото е видно на пръв поглед. Хайку възниква от ренга – нанизани стихове. Поетична игра между двама или повече поети, която се е практикувала по време на чаджи (чайна среща). Стиховете от играта често звучат самостойно, притежават известна завършеност, но всъщност са отворени стихове – значението им се разгръща, когато се позовем на предходния или следващия стих. Всеки стих е гост на предшестващия го и домакин на следващия го. Така всеки участник в поетичната игра ренга приема ролята на домакин и създава пространство за следващия и едновременно с това приема ролята на гост спрямо стиха-предшественик.

В ча-но-ю същото отношение между домакин и гост изразява мисълта, която често закачат в токонома (ниша, специално отделена за произведения на изкуството в чайната церемония – чабана, калиграфия, рисунки): „Един неповторим живот, една неповторима среща“. Всеки следващ стих е нов миг в мандалата, която ренга участниците и участниците в ча-но-ю създават.

Изчистваме съзнанието си от ненужното, а с други думи – оставяме се на течението, на вятъра. Има духовен и житейски принцип, който на японски наричат Furyu – от думите „вятър“ и „тека“, той предполага, че духът ни трябва да тече през живота, така, както вятърът в природата. Фурю прегръща идеята за несъвършеното и незавършеното – в ча-но-ю полуотвореното, недоразцъфналото цвете в токонома, в хайку – не самите думи, а образа, който конкретните думи създават, което Харуо Ширане (професор по японска литература и култура към Колумбийския университет) нарича „поетика на лекотата“. Майсторът на чая, Сен Сошитцу (1923 г.) от школата Урасенке, добавя: „Хайку хвърля камък във водата с краткостта на 17 они, но вълничките във водата, които оставя след себе си, се разпростират до безкрай в сърцето и ума на читателя.“

В ча-но-ю, в хайку поезията, в суми-е рисунката се цени умението да предадеш емоцията чрез елегантно, ненатрапчиво внушение, което самият образ създава, чрез непринуден, дори „безискусен“, естествен и непосредствен израз. 

Същността на връзката между чая като духовна и естетическа практика, хайку поезията и суми-е рисунката звучи в стиха от майстора на чая Сен Сотан (1578 г. – 1658 г.):

„Запитат ли те за същината на ча-но-ю,

кажи, че е вятърът,

прощумял в клоните на бора

от картината.“

А ето и няколко думи за участниците:

Детелина Тихолова е учител по изобразително изкуство и активен художник. Рисува в японските техники суми-е и суминагаши, пише хайку и комбинира двете изкуства в хайга.

Николай Пенчев е български журналист, запленен от японската култура и изкуство. Пише хайку, рисува суми-е и има първи дан по кендо.

Венелина Петкова пише хайку и кратки форми. Член е на Българския хайку съюз. Изкушена от тънката оризова хартия и игривия източен туш, хайга е една от любимите й художествени форми. (facebook/Veni’s Haiku Diary)

Зорница Харизанова е член и секретар на Български хайку съюз. Интересите й са насочени в областта на далекоизточната философия, изкуство, поезия и художествена фотография. Пише хайку и сенрю. Експериментира също в областта на фотохайга. Нейни хайги и фотографии са наградени и отличени в национални и международни конкурси.

Васил Харизанов е преподавател в Национална художествена академия, катедра „Дизайн на порцелан и стъкло”. Интересите му са насочени в областта на японската естетика в съвременната керамика. На изложбата е представена последната му авторска серия от черна чаена керамика. В свободното си време се занимава с джу джуцу.

Текст и фотографии:

© Венелина Петкова, куратор на изложбата

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.