ЧЕРВЕИТЕ – Христо Иванов

ЧЕРВЕИТЕ – размисли на Христо Иванов

Както всяка есен след прибирането на реколтата, почистихме с жена ми градината от тревата, за да я подготвим за изораване. След като изсъхна тревата, започнах да я събирам на купчина, за да я запаля. И както миналата година, счупи ми се дръжката на вилата, защото я бяха прояли червеите. От три вили останали от дядо ми, остана само една, но за нея съм спокоен, тя няма да се счупи, защото съм сигурен, че не е проядена от червеите. Защо съм сигурен ли? Защото миналата година, след като изгорих тревата и вече трябваше да загася огъня, я забих в земята до тлеещите въглени и отидох за вода. Като се върнах видях, че вилата е паднала в жарта и дръжката й добре се беше опекла, а също и червеите в нея. Този случаен опит ме научи, че това е начинът за справяне с дървоядите.

Да съм знаел по-рано, щях да спася една семейна реликва, която пазехме с жена ми. Колкото и странно да ви звучи, тази реликва беше една здрава овчарска тояга, направена от тъста ми. А я пазехме, защото тази тояга беше спасила живота на тъщата.

Отишла тя веднъж да пасе сборното стадо на техните и съседските овце и предвидливо си взела тоягата. В края на деня започнала да прибира стадото към селото, но една овца все изоставала допасвайки си. Тъщата я ударила с тоягата за да не изостава, но това раздразнило един от кочовете. Той започнал, да се засилва, да я удря с рогата си, но тя не се уплашила и го посрещала с удар от тоягата. Наблизо нямало кого да извика за помощ. Така се борили около половин час, докато кочът не се изморил и не се отказал. Та с тази тояга реших да изтупам един килим и я строших, пак защото я бяха прояли червеите.

Но защо ви занимавам с моите тояги? Ами защото, както те са проядени от червеите, така и обществото ни е проядено от тях. Наложи ли се на държавата ни да използва някои от своите тояги, за да наложи законите си, те се строшават, защото са проядени от червеите на корупцията. А държава без тояга не може да съществува, тя се разпада.

За да си възстанови тоягите ще трябва да използва моят опит за отърваване от червеите. Ще трябва добре да ги изпече в огъня на реформите. Ако не го направи навреме, самата ни държава ще изгори в огъня на революция, защото рано или късно народното търпение, ще се изчерпи.

*

PS: Това написах в края на септември 2018 г. Изминаха няколко месеца и разбрах, че темата за вилите е много актуална и то не само у нас. Прочетох речта на един от най-богатите хора на планетата, собственика на „Амазон“ – Джеф Безос, който през същата 2018 г. е натрупал богатство на стойност 112 милиарда долара, съгласно списание „Форбс“.

В тази реч той се спира на задълбочаващото се неравенство между хората и увеличаването на пропастта между единият процент най-богати хора на планетата и останалата част, все повече обедняваща и едва покриваща разходите си. Той се аргументира, че ако богатите не вземат мерки за по-справедливо разпределение на благата, то бедните ще бъдат принудени да вземат вилите и да направят революция, за да установят по-справедлив обществен строй. Ето какво казва:

И така, имам послание за хората като мен, за отвратително богатите, които живеем в добре бранените си богаташки балончета:

Събудете се, хора. Това няма да продължи дълго. Ако не направим нещо, за да поправим гигантското неравенство в икономиката, разгневената тълпа ще дойде пред вратите ни. И ще си носи вилите.

Нито едно общество не може да поддържа подобно постоянно нарастващо неравенство.

Всъщност в цялата човешка история няма нито един пример, в който е имало подобно акумулиране на богатства, без вилите да излязат. Покажете ми общество с големи социални различия и аз ще ви покажа полицейска държава. Или пък бунт. Няма примери за обратното.

Въпросът не е дали, въпросът е кога?“

Жалко, че не мога да го успокоя, Джеф Безос, да не се страхува от вилите на бедните, защото те са проядени от червеите, от които е проядено и самото общество… Пък кой знае, може и да греша?

Христо Иванов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *