ТАРАС ШЕВЧЕНКО – НАЦИОНАЛНАТА ИКОНА НА УКРАЙНА – статия на Габриела Цанева
ВЪВЕДЕНИЕ
Дните минават и светът става все по-неразбираем, поне за мен.
Вселената се приближава с бързи крачки – все по-прекрасна и готова да разкрие тайните си, а човечеството, в голяма своя част остава все по-неготово и неспособно да приеме светлината на стремителния научно-технически прогрес и демократичните ценности.
Все по-малко мога да събера в едно информациите за…
Предстоящата колонизация на Марс, обявена от Илон Мъск за 2050 г., най-новите снимки на телескопа Джеймс Уеб, който обикаля в хелиоцентрична орбита и „виси“ спрямо Земята на милион и половина километра в точката Лагранж 2, за да изследва дълбините на космоса, включително като търси земеподобни екстрасоларни планети.
И, докато търсим условия за живот вън от Земята, докато унищожаваме изследователските си сонди, за да защитим евентуалните извънземни форми на живот от себе си, в същото време унищожаваме не просто с лека ръка живота на ближния си, а и с особено настървение, и с някаква първична, необяснима жестокост. Докато част от човечеството е готово да тръгне към звездите, за да търси братя по разум, друга негова част е готова да унищожи собствените си братя, собствената ни цивилизация. Ако не се подчини на новия диктатор, чиито апетити все повече растат. Докога?!
Казват, че способността да твори изкуство е отличителната черта на нашия вид; онова, което отличава Homo sapiens от останалите същества на земята. Нашият вид е и единственият, който има не само способността, но който и фактически е унищожавал напълно други био-логични видове. Имаме способността и нагласата да унищожи живота на планетата такъв, какъвто го познаваме.
Дали изкуството не ражда унищожение?! Не мисля. Но изкуството може да ни извади от непосредственото ни обкръжение, то ни прави способни да възприемаме една несъществуваща реалност. И това ни пречи да осъзнаем колко крехка може да бъде действителната реалност. Прави ни неспособни да ги разграничаваме. Дали?!
Бих искала да мисля обратното – че изкуството може да спре унищожението, като ни покаже именно връзката между реалността и въображението; както и зависимостта на въображаемите светове от онова, което е „тук и днес“. Онова, което рушим. Или онова, което градим.
Днес искам да представя един творец, който с произведенията си в областта на литературата и живописта, както и със собствената си личност и житейска съдба успява да даде силен тласък на своя народ по пътя му към самоопределение и свобода – украинския поет, художник и политически деец Тарас Шевченко, когото неслучайно наричат „Националната икона на Украйна“.
Една личност, която гради основите на украинската нация.
ЧОВЕКЪТ ШЕВЧЕНКО
ПОЕТЪТ ШЕВЧЕНКО
ХУДОЖНИКЪТ ШЕВЧЕНКО
ПЪТЯТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО
Живописните произведения на Шевченко обикновено са изложени в Националния музей в Киев, но сега, в дните на война, те са опаковани така, както по времето на нацистката окупация, за да бъдат предпазени от унищожение.
Но това не е пречка дигиталните образи на неговите картини да шестват успешно по света.
През март, само дни след руското нашествие в Украйна, в редица градове в Северна Америка се организират изложби, които представят творчеството на един от най-обичаните украински художници. Експозицията носи името „Потапяне в Шевченко: Душата на Украйна“, а куратор е продуцентът Валерий Костюк.
„Шевченко винаги е популяризирал украинците, украинските идеи, украинската култура, украинския език. Той винаги е мотивирал народа си да се бори за своята култура и никога да не забравя историята си. Надявам се да успеем да дадем възможност на хората да разберат какво е украинската душа, да накараме публиката да изпита емоциите на Шевченко, в допълнение към визуалните му произведения“, казва Костюк.
Габриела Цанева
