ШОКОЛАД – Елена Богданова-Влайкова

ШОКОЛАД – разказ на Елена Богданова-Влайкова

Бяха ѝ забранили да яде шоколад. Завинаги!

Всеки знае, че още по-сладко от самия шоколад е нарушаването на правилата. За българина то се е превърнало в национален спорт. Дори причина за гордост и уважение! Естествено, не всички, но много голяма част от нас живеем така.

Тя беше плаха, изпълнителна, без много голямо желание за съпротива и безкрайно търпелива. Обаче израсна малко глезеничка. Родителите ѝ бяха много грижовни. Толкова, че продължиха да се грижат за нея, дори след като тя се омъжи и роди деца.

В главата на нашата „героиня“ се вихреха велики идеи, но за тях или не оставаше време, защото най-много мразеше да бърза, или се намираха всевъзможни пречки. С възрастта идваха и истинските пречки в живота. Много ѝ беше трудно, но се оказа, че може да се справи и да ги преодолее. Трупаха се и болести, безработица, безпаричие.

Започна да се предава! Да беше намерила сили да глътне някакво хапче и да изчезнат проблемите. Малко спеше, много сънуваше. Едни сънища, като цветни филми, понякога фантастични. Това беше нейният паралелен свят, в който потъваше. Там тя беше млада, силна, амбициозна, красива. Веднъж сънува, че Господ е седнал в края на леглото до нея и ѝ говори нещо, но понеже си е малко разсеяна нищо не запомни. Друг път пък летя и носи на гърба си друг човек, но това не ѝ тежеше, а напротив беше безкрайно приятно.

Имаше и друг начин за справяне с напрежението и неприятностите. Също таен, като сънищата. Когато съпругът ѝ беше на работа, а децата на училище, набързо си свършваше домакинската работа и с трепет отиваше до едно тайно място – един от шкафовете в дома им. Беше нейният чакан момент! Трябваше да се погрижи за себе си. Най-искрено и лично. Заравяше пръсти и измъкваше някое сладичко лакомство. По изключение, или ако ѝ стане много сладко се докопваше и до скритите там фъстъци, лешници, бадеми.

За тези тайни запаси не знаеха дори децата ѝ. Те не оставаха без сладичко, защото всички вкъщи много си падаха по сладкото. Обаче нея я беше срам да се тъпче със сладкиши пред другите. Така този процес се превърна в един ужасен и погубващ здраве и физика навик. Направо порок. Силен като наркотик. След поетите захари организмът ѝ възкръсваше! Настроението се повдигаше! Тя летеше из стаите, тичаше до магазините, смееше се, ставаше щастлива.

Живееше в един омагьосан кръг на отчаяние и еуфория.

С тежки последици!

Ето, че стигнахме до шоколадояденето! След като си напълнеше ръцете с разни сладки неща, отиваше да си полегне пред телевизора. Пускаше си някой сериал и започваше безчинстването. От шоколада, като най-обичан. Това никак не беше обикновено хапване, сдъвкване и преглъщане. Това беше вид свещенодействие. (Още когато била малка и много злояда успели да я поддържат жизнеспособна най-вече с хляб и шоколад.). Гризваше с дребните си като на гризач зъбки едно малко парченце. Наместваше го внимателно точно между езика и небцето си и чакаше без да помръдва шоколадът да се разтопи от топлината ѝ и да започне да се стича бавно към гърлото.

Ако можете да си представите това усещане, няма никога да го забравите и ще искате още и още, и още!

Навярно наркоманите и алкохолиците изпадат в също толкова опияняващо състояние и затова им е много трудно да се откажат от вредния си навик. Това е резултат от натрупаната умора, нереализираните мечти, трудната професионална реализация с напредването на възрастта, неуморната повторяемост на едни и същи неща.

Чувството за непотребност!

Хайде, ходи на кино, дърта лекичко! Отивай в света на вечните сънища! Бум! Бум! И край на срама от порока.

И все пак някои хора успяват да се преборят със себе си. Да открият други методи за релакс и рестарт на програмата, наречена живот.

Елена Богданова-Влайкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

1 thought on “ШОКОЛАД – Елена Богданова-Влайкова

  1. За мен е чест да бъда публикувана в това хубаво списание, четено от много хора. Благодаря за оказаното внимание! Тук могат да се прочетат много добри неща и видят не по-лоши картини.
    Ще се опитам да поканя още любители на изкуството. Желая на авторския колектив светли и приятни, разнообразни и динамични дни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.