ЩО Е „БЛАГОДАРНОСТ“? – есе от Габриела Цанева

Представяме откъс от новата книга на Издателство gabriell-e-lit „Живота в стих събрах“, автор Габриела Цанева, която предлагаме на читателите в двата популярни електронни формата pdf и epub, достъпни на сайта на издателството за свободно ползване.

Изборът на този откъс не е случаен. Той е отражение на политиката на издателството и списанието в два аспекта – чрез него показваме, от една страна, нашето отношение към събитието „3-ти март“, а от друга страна – защитаваме заявеното си намерение да даваме думата на автори, чиито позиции не споделяме, но които са изпратили свои творби в редакцията, интересни в определени отношения и достойни за вниманието на читателя.

ЖИВОТА В СТИХ СЪБРАХ

03.03.1990 – Денят на благодарността, но – що е „благодарност“?

Заваля сняг. Мокър, зъзнещ. Стояхме скупчени около храма “Св. Александър Невски”. Валеше снегът, стичаше се по лицата ни. Стояхме уморени и пресипнало викахме и напрегнато слушахме ораторите си. Вееха се българските знамена над площада. 3-ти март… Вееха се българските знамена под уличните лампи – две по две, в старите халки, предназначени за чужди знамена.

Трудно ми е да пиша за 3-ти март. Властниците отново избързаха и ни подариха онова, което се страхуваха, че ще спечелим. Поднесоха ни го – нов национален празник – с подходящо слово за благодарност и вечна вярност. Поднесоха ни го… претекст за нова порция лъжи.

Трудно ми е да мисля за 3-ти март. За оня 3-ти март, отпреди 112 години; за 3-ти март днес. Този ден винаги е имал двояко значение за народа ни и за историята ни. Денят, в който две воюващи империи сключват мирен договор и българските земи от владение на победената минават под контрола на победилата. Трудно ми е да пиша за 3-ти март – невежество сковава мисълта ми. Тихо пада снегът над измръзналото множество. Мокри косите и лицата ни. Засипва ни – отново сме сковани в мраз. И слушаме уроци по история – от някои изстрадани, от други подозирани. Лесно е да викаш “долу!”. Трудно е да изградиш разрушеното от тези, които трябва да отидат долу. Мокър 3-ти март. Накара ни да мислим. Не се изчистват задръстени души и умове със сняг…

Валеше сняг върху главата ми…

За мене 3-ти март е ден на благодарността.

Но – що е “благодарност”?

Учили са ни – благодарността е благородно чувство. И трябва да сме благодарни.

Но… Винаги ли трябва да сме благодарни? Кому и за какво?

За мене 3-ти март е ден на благодарността. Отдавна мисля – що е благодарност? Кой може да благодари? Кому? Защо?

Може да се благодари на безкористния.

За свобода – от свобода. За храброст – от признание. За жертви – с преклонение.

Но 3-ти март не е ден на тази благодарност.

Защото благодарността на слабия към силния се нарича раболепие. Защото несвободният, когато е благодарен, е покорен. Благодарността се превръща в средство за подчиняване, за обезличаване, за унижаване.

И благодарните започват да мразят.

3-ти март, Денят на Свободата… Вали сняг върху главата ми и не зная – да се радвам ли, да плача ли…

Има чистилище преди рая…

© Габриела Цанева

„Реши се и ще си свободен”, изд. „В. Люцканова”, С., 2001

Електронно списание LiterNet, 20.06.2005, № 6 (67)

„Живота в стих събрах”, изд. gabriell-e-lit, С., 2019

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *