„ЮПИТЕРОВА ЖЕНА“ НА РОСИЦА КОПУКОВА – представя Надежда Александрова

„ЮПИТЕРОВА ЖЕНА“ НА РОСИЦА КОПУКОВА – представя Надежда Александрова

Наскоро прочетох в интернет информация, че Росица Копукова е издала юбилейната си, 50-та книга. Бях изненадана, защото от общуването с нея, като автор в списание „Картити с думи и багри”, бях останала с впечатление, че е по-скоро млад човек, отколкото автор на преклонна възраст. Това ме провокира да търся още информация и да следя творческите й изяви. Забелязах, че публикува стиховете си с дати и често с една и съща дата четях две, дори повече творби. Бях поразена от лекотата, с която пише Копукова – тя не търси думите, римите, образите, обратите – те като че ли сами я намират… Един водопад от настроения, поучения и закачки към читателя; един непрестанен диалог на лирическия аз с Другия – приятел, опонент, историческа личност, или понятие; една свобода на изказа, ритмичност, мелодика. Лично аз, като автор и като читател, не съм привърженик на класическото стихосложение; днес то звучи архаично, често неестествено, почти досадно. Но за поезията на Росица Копукова, облечена в добре написан класически стих, с издържана рима и ритмика, това не може да се каже; тя е естествена като дишането.

Основната тема в творбите й е съвременността, с всичките й нелесни проблеми.

„Юпитерова жена“ е петдесетата, юбилейна книга със стихове и разкази на Росица Копукова

Нека спра дотук. Не искам да отнема удоволствието на читателя сам да ги открие, съпреживее, осмисли.

Но преди това ще завърша изложението си с още няколко щриха, които очертават една интересна и богата творческа съдба.

Росица Копукова е завършила педагогика и българска филология. Живее, твори и работи в София като журналист. Носител е на 51 международни награди – САЩ, Италия, Австралия, Германия и десетки български, известна е като име в европейската преса. Превеждана е на английски, френски, италиански, португалски, руски език.

А сега ще представим на читателите няколко стихотворения от новата й, юбилейна книга „Юпитерова жена”,  сборник със стихове и разкази.


МОСТЪТ НА КОЛЬО ФИЧЕТО

Майсторе, как съградил си мост,

дали от Бог получил си идея,

през вековете името е гост

и вечността във името живее.

И твоят мост България държи,

знак, че ще я има в бъднината!

Божествен камък някъде вкълни

в градежа – да вървим оттук – нататък.

Майсторе, словата са ми щит,

пред празника на Кирил и Методий,

на тебе посвещавам моя стих,

душата ти до днес по моста броди.

Юли 2019г., София

БЪЛГАРИЯ Е МОЯТ СВЯТ

България е целият ми свят,

светиня, светлина, Родина свидна,

светът на всичко друго е богат,

но обич нямаше, където минах.

Със българската азбука творих,

награди бол получих от чужбина,

но чужденка да стана аз не бих

в страни, където досега преминах.

Тежи си камъкът на своята земя

и името тежи на родна почва,

навсякъде животът е борба,

навсякъде и светло, и злокобно.

И няма никога да чуете от мен

понятието “ скапана държава“,

както си претворим самия ден,

такива утре заедно оставаме!

Юли 2019г., София

АЗ ИМАМ СВОЯ ЧАС ОТ САМОТА

Аз имам своя час от Самотата,

поканих я не повече от час,

да преосмислим двете красотата

и да я впиша в стих за всички вас.

И в хубавите делнични шевици

да втъкнем и усмивка, и добро,

и кацналата на балкона птица

да ме дари за щастие, с перо.

И после пак да тръгна по задачи,

след Самотата и едно кафе.

Поезията сътворихме значи.

Доволна съм. И пак ми е добре.

Понякога пътувам и я пиша,

и пак съм с мойта тиха Самота.

И тя със мене вдишва и издишва

най-хубавите думи на света.

7 август 2019г., София

ПОСЛЕДНОТО КАФЕ

Последното кафе ще е последно,

ти, както искаш, тъй го приеми,

събрало е изчезнали безследно

от твоя свят отминали вини,

запомнени и неопитомени

от твоя неподправен нрав до днес,

е, време е да бъдем разделени,

по малко можем да си пратим вест.

Защото нито ти ме хармонираш,

и нито аз на нрава ти вървя.

Е, след кафето си поръчай бира

и се огледай в някоя жена.

Навярно е поредната хитрица

или оплескана със много грим.

За тебе е друг тип на хубавица,

макар и краят да е съкрушим.

15 август 2019г., София

© Надежда Александрова

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *