БОНБОН – Йордан Даменски

БОНБОН – размишления и разказ от Йордан Даменски

Много мръсници има в България, много мръсници, и все управляващи…

В най-многобройната, управляваща вече трети мандат партия,  мръсниците са най-много. Окопали са се здрави в мрежи от връзки, цяла паяжина в държавата, и мислят, че сваляне няма да има. Но ги поизловиха напоследък като плъхове в каца с трици около аферата с апартаментите и къщите за гости. Та кметове ли не щеш, та областни управители, и зам. министри, и министри, че даже и вицепремиери. Корупция отдолу догоре във властта, а народът чака промени. И го баламосват този народ всяка вечер от телевизора. Та нали затова им ръгат големите заплати на водещи и журналисти. Платени манипулатори. А народът – ряпа да яде! Кога не е теглил, че сега ли? И кои не са го лъгали, че тези ли? И кои не са го грабили, наши и чужди, че сегашните ли?

Впрочем, корупцията се е разраснала във всички институции и във всички сфери на властта: законодателна, съдебна и изпълнителна. От коя да не се оплачеш? Но на кого ли? Съд ли имаме като света? В парламента дремят и четат вестници; полицията хваща престъпниците, съдът ги пуща – за да има пак какво да правят, за да си връзват заплатите. Има закони за беднотията, които за партийците не важат! И на това някои му викат демокрация…

Към всяко министерство преди имаше инспекторати, на които можеш да се оплачеш при сполетяла те неправда, а сега само на съд, че и специ-ализиран направиха, а резултати – никакви! Върви се съди нагоре-надолу по инстанциите на съда! Най-малко 15-20 години съдиите влачат делата, за да си връзват и те заплатите и да ограбват народа с данъци и такси. Пробвай! И ще те питам: Как си?.. Пет пари никой не дава, че обикновените хора бедстват, и духовно и физически, в безправие и беззаконие… и безпаричие.

Не съм чул досега нещо да е направено в полза на народа, освен едно продължение на метрото в София! От 9 години все ще правят пътя от Русе до Кубрат, а само минат от година на година да запълнят най-големите дупки и ями с малко асфалт и отчитат после, че ремонтирали 80 км. пътища. Това съм го видял, сигурно този път не е единствен. Покрай тези ремонти само си пълнят гушите с далаверата, а народът се тресе в мърлявите, раздрънкани автобусчета по разбития, кърпен асфалт до преплитане на червата и изпадане на пломбите!

Но…  зададат ли се избори, ще си раздерат задниците с агитация и пропаганда, обещават какво ли не, което после никой не изпълнява! Всички тараби, стени, автобусни спирки, стълбове и огради се облепват с по 20-30 афиша, да ни покажат за кого да гласуваме… не им пука, че лепят върху обявите за опера и театър! Що ли ни трябва на нас култура?! На тях им трябва само нашият глас и ще го вземат на всяка цена, барабар с душите ни! Така са ни намерили. Държава без кучета…

Помня, че по време на соц-а ги поизбиха… кучетата, дето лаят, че и хапят… Добре им е на днешните, дисиденти вече няма! Пребиха двама-трима и другите се изплашиха и прехапаха езиците. Да сте чули някой да бичува, да протестира, да се бунтува? „Протестирайте, но мирно”! – така съветват управляващите. А още по-добре – „Протестирайте, ако ние ви кажем”… Че държавата върви към унищожение, тях какво ги интересува? Те да се награбят,  да осигурят деца, внуци и правнуци, а след тях – потоп! Така е вървяло и искат вовеки така да върви. Но, нали преди видяхме по-хубавото, как да харесаме сега по-лошото?

Че народът страда, тях какво ги интересува? Беднотията се увеличава, а те превърнаха държавата в едно голямо казино с безброй лотарии, които наричат благовидно „игри”, а те са чист пладнешки грабеж. „Играй и спечели”! Как ли пък не…

А някои говорят за прозрачност…

„Най-корумпираните държави имат най-много закони!” И България по брой на законите сигурно е на първо място… то, по всичко друго е на опашката!

„Свободата – казваха – е осъзната необходимост.” После казваха, че свободата е демокрация, или май беше, че само при демокрацията има свобода… Но при нашата демокрация няма свобода, а слободия… И питам се, щом няма свобода, това, в което живеем демокрация ли е?

Защото животът, който ни се налага да живеем е престъпност, грабежи, експлоатация, духовно развращаване на обществото и подрастващите по всички възможни начини… и пропаганда, която маскира всичко това като… бонбон!

Това, в което живеем, като махнем лъската опаковка на пропагандата, е робство за нацията. Системата, която управляващите наложиха и маскираха като „дясна”, т.е. „капиталистическа”, обуславя престъпността. Истинската демокрация иска интересите на обществото да стоят над личните, демокрацията е борба с алчността. А при нас какво имаме? Печалбарство, алчност, егоизъм и раболепие пред интересите на чужди страни; това не е преход към възход, това е погром и падение. Високите цени и ниските заплати, мизерните пенсии, безбройните данъци и такси, „застраховки” и „осигуровки” сринаха личните инициатива и личните стопанства и хвърлиха хората в бездната на нищото… Единици са тези, които още се опитват да се задържат на повърхността и да развиват собствен бизнес. И не е чудно, че народът запраши към чужбина.

Селяните продадоха земята си, сега берат портокали в Португалия и ягоди в Англия и мизерстват с робски труд… но поне припечелват нещичко за себе си и семействата си в Родината… На тях разчита тя, Родината…

Три милиона българи живея вън от България и осигуряват близките си. А премиерът се хвали, че свалил безработицата до 5%. Свалили са я тези, които не се регистрират в Бюрата по труда, защото с тях се гаврят там, свалили са я тези 50 хиляди, които всяка година напускат страната, за да дирят препитание и спасение по света… А цените растат, пълзят нагоре неусетно, и всички битови сметки растат, защото никой от управляващите не се и опитва да разклати монополното положение на доставчиците на електроенергия, топлоенергия и вода…

Пословичното трудолюбие на българите изчезна в чужбина. България опустя като след чума! 200 села вече ги няма на картата, а тези, които са останали пустеят… Пустее България и как да бъде иначе, щом душите ни опустяха…

И кисне народът и младежта в кафенетата и кебапчийниците на по едно кафе, бира и кебапме на виличка да бистри политиката, да мърмори и да псува онези, които ни докараха на това дередже…

*** 

И седим и пием сега в село пред магазина на Милко една голяма бутилка бира „ММ” с четири чаши и зевзеците се зевзечат, те поне не запрашиха за чужбина, а киснат тук на доизживяване, като целия народ, с мизерните си пенсийки:

-Какво значи „ММ”? – изведнъж пита Голана.

-Милко Мошеника – виква силно Палича.

-Стига, бееее – обажда се Милко иззад тезгяха. – Стана случайно, извиних ти се веднага. Мислех, че пиеш пак „Загорка”, както винаги, а ти си бил взел „Бургаско” и ти взех 20 стотинки повече; сега цяла година вече ми вадиш душата…

-Палич, не си прав! – мъмри го Горския. – Извини се на Милко, и да не съм те чул повече! Аз, ако съм на Милко, няма да те пускам в магазина си даже! Те всички, ако са като него, България ще е Рай! Хайде, какво чакаш, извини се, че ще ти излея бирата във врата!

-Милко, извинявай! – извинява се гузно Палича. – Аз уж за шега, ама излиза като обида…

-Няма нищо… – приема Милко.

-„ММ” значи „Много Мръсници” – додава Голича, за да приключи разговора на тази тема.

Дали му на Милко от склада една кесия бонбони да дава безплатно на всеки купувач по един бонбон и Милко ни слага на масата 4 бонбона.

-Туй за какво е пък? – чуди се Голана.

-Дадоха ми ги да давам на всеки клиент по един бонбон… – мърмори Милко и додава – Преди изборите, разбираш…

Вдигаме рамене и вземаме по един бонбон. Гледаме ги и отсам, и оттам. И от двете страни пише: ГЕРБ.

бонбон
Бонбон

-Аха-а-а! – досеща се Силимица. – Искат да ни купят гласа с по един бонбон?..

-Че то българина и с един бонбон може да го купиш в тези гладни години! – хили се Палича. – Нищо, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Половината България и всичките партии трябва да осъдят, а да са осъдили някого?..

 Въртя в ръце и аз бонбончето и го пускам в джоба за после.

Вчера, неделя, деня на изборите… копая в градината, ама напече и ожаднях. Отивам, пия вода и се сещам за бонбона. Лапнах го да си подсладя живота и си запазих книжката, да я показвам на приятели. Надвечер се поизмих и тръгнах да гласувам…

Гледах, гледах… цяла сюрия партии и коалиции. Кого да избера? Всеки гони келепира. „Орел, рак и щука?” Оня пък: „Браним България!” От кого я браните, бе, и какво има за бранене? България я разграбиха отдавна. Народът й се пръсна – роби и слуги на света! И духа загубихме, и надеждата! Изпързаляха ни на динена кора и летим сега… право към блатото… И ми загорча в устата, а хартийката на бонбона в ръката ми, лепне и душата ми залепнала…

Ако греша, поправете ме!

27.05.2019 г.

Йордан Даменски

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.