„ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“ – Иванка Павлова

„ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО” – поезия от Иванка Павлова

Диптих

І

Защо съм поискала, Боже,
човек да се родя на земята,
стенеща от вечно насилие,
отвратена от несправедливост,
удавена в кръв и сълзи?
Моите болки и огорчения
са светотатствено незначителни.
Срам изпитвам от своите жалби
за юношеските любовни терзания,
за творческите ми изпитания,
за съпружеските ми огорчения,
за приятелските предателства.

Океан от човешки страдания…

Вкаменява се сякаш сърцето ми
от лъжата, че става човекът
малко по-малко зъл, по-добър.

ІІ

Летопис – вечно биеща камбана,
разлюляваща памет и съвест,
шепот, превърнал се в крясък,
за да чуем, да помним, да се предава
случилото се до свършека на света.
Мои предци, вдън преизподнята
пребивавали петстотин години,
живи сте в спомена, в кръвта ни,
в книгите, църквите, филмите.
Викайте чрез костите на Шипка,
на Перущица, на Батак – на България.
Плаша се от постепенното оглушаване.
Времето трупа своите пластове,
на очите ни слага превръзки,
а забравата значи предателство.
Викайте, мъченици, викайте!

Стиховете са вдъхновени от филма „Време разделно“

© Иванка Павлова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.