ВЯТЪРЪТ – хайку поезия на Цонка Великова

Отнася вятърът
теменужени листенца –
с тях и спомена.

Последна пролет –
буря изтръгна
вековното дърво.

Майски ветрец –
треперят от вълнение
крилцата на пчелите.

Жарък вятър –
побеляват косите
на жълтурчето.

Сърдити тополи –
все с гръб
към вятъра.

Мирис на шибои –
спомен от дома
вятърът донесе.

Пясъкът
скрипти под стъпките,
полъх грабна гласа му.

Лятна буря –
в строго зелено
гостуват си клоните.

Промъкна се
из клоните крадец –
последната ябълка отнесе.

октомврийски вятър-
по покрива
потропват жълъди.

Настръхнаха листата,
мислите на вятъра
прочели.

Самотен вятър –
да шушнат ги няма
листата.

Стърже вятър по стърнищата –
роши перушината
на гладните птици.

Крие се
премръзналият вятър
в дима на комините.

Пролазва вятър
под вратите –
така студено е в обувките.

В кръг се лута
слисаният вятър –
зимна вихрушка.

По-добре
ме понеси, ветре,
няма да ме спреш!

Онези думи,
които бях забравила,
промълви вятърът.

Тичам да те хвана, ветре,
но ти бягаш
и от себе си.

Цонка Великова