ЕЗИК ЕДИНСТВЕН И СВЕЩЕН – Тодор Билчев

ЕЗИК ЕДИНСТВЕН И СВЕЩЕН – стихотворение на Тодор Билчев

Къде си, вярна, ти, любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?“

Добри Чинтулов

Език свещен, със речник вече те четат.
Какво остана от словата ти гальовни?
От онзи тих захлас пред древен, чутен рът?
От нашите поети родни, но световни?

Не си ли ти, словата гдето сътвори –
любов, родина, мама, страдам и обичам?
До Вечност, със които ти ни възвиси?
Затуй ли днес със речник трябва да те сричам?!

Езико мой, не в речник аз ще те творя.
И твойте думи святи няма да тълкувам.
Аз тебе вечно само ще боготворя.
Ще те сънувам, нежно ще шептя, целувам!…

Любов народна от звуците гальовни
се лее вред по родните поля, балкани.
Искри любородни разтапят окови.
За теб, езико мой, на битка сме призвани!

А нейде там гора, когато зашуми,
подухне вятър и, родни, заблестят звезди,
от теб бунтовна песен чувам да ечи.
Език единствен на майката земя си ти!

27.04.2021 г.

© Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.