ЖИВОТЪТ-РЕКА – Христо Ангелов

ЖИВОТЪТ-РЕКА – поезия от Христо Ангелов

РЕКА

Спокойно гасне вечерта.
Седях самичък на брега
с червени макове осеян
и гледах как широката река
спокойно залеза люлее.

Нагоре мина параход. Отплува.
Аз бавно го изгубих от очи,
но тук водата още се вълнува
и неговата диря си личи…

Живот-река. Страдание, съдба.
Не е това, което си бленувал..
Дали след мен ще проличи следа,
че съм живял, че съм пътувал…

ТОПОЛИ

Ах, защо ли тез тополи
тъй високо са израсли?
Те сред земните неволи
са унили и нещастни!

Те жадуват да целуват
ясносините лазури,
но не могат: и тъгуват,
и ридаят в страшни бури.

А звездите щом в нощите
на небето затрептят,
те ги гледат във очите
и във унес им шептят.

Те ги питат и разпитват
има ли таквиз страни,
дето всички се обичат
и любов-кристал цари.

На крилата на мечтата
търсят радост сред звездите,
без да сещат, че в земята
корените им са впити.

© Христо Ангелов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.