ЗА АТАНАС МОСКОВ – Любомир Тончев

АТАНАС МОСКОВ – 28.08.1903 – 28.01.1995

АТАНАС МОСКОВ – ВЕЛИЧИЕ И СТРАДАНИЕ В КОЛИЗИИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ – статия на Любомир Тончев

За нас бе важно, не да имаме, а да служим”

 Атанас Москов

1.

Атанас  Москов е виден български социалдемократ, кооперативен лидер, публицист, писател, адвокат – доктор на юридическите науки, член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал през 30-те години. Той е една от най-светлите личности в българската следосвобожденска история.

Атанас Москов е роден на 28 август, 1903 г. в Севлиево – един от големите центрове на социалдемокрацията в родолюбиво семейство. Той е най-малкото, девето дете в семейството.  Баща му – Симеон Москов е абаджия и търговец. Майка му – Стефания Пенкова е образована и интелигентна жена. Бащата е либерал и стамболовист по убеждения, но и тримата му братя са социалдемократи. Кръстникът му – Андрея Конов е основател на социалдемократическата организация в Севлиево и един от първите социалдемократи в България.

Три събития оставят траен белег в детското му съзнание и както казва самият Атанас Москов „определят бъдещото ми развитие и оформят характера ми”. Първото е смъртта на баща му през 1913 г., което го научава да устоява на ударите на съдбата. Второто – вдигането на стачка в училището срещу арогантното и унизително поведение на учителката по география; това е началото на формирането на борческия му характер и му внушава, че човешкото достойнство винаги трябва да се отстоява и защитава. Третото – Първата световна война, след 1915 г., когато всичките му братя са мобилизирани. Тогава той поема отговорност за издръжката на семейството и освен това става “господар на голямата семейна библиотека”. Обграден от книги и от интелигентни хора, възпитан да чете заради познанието, Атанас Москов се формира като мислещ и целенасочен човек. Още като ученик се очертава с твърд и устремен характер с качества на лидер. От ранна възраст той се формира като идеалист, алтруист и хуманист.

Още от юношеска възраст, подобно на братята си, Атанас Москов е запленен от социалдемократическите идеи за свобода, солидарност, справедливост и равенство. Неговият блян е безкласово общество, без експлоатация на човек от човека, хуманно общество на социалната хармония. Атанас Москов има за свой кумир видния френски социалдемократ Жан Жорес. Той цял живот се вдъхновява от мислите на Жорес: „Човек трябва да има идеал! Човекът без идеал е нищо!“; „Винаги привързвай колесницата си към една звезда!“. Атанас Москов е един от основоположниците на социалдемократическата група „Жан Жорес“ в училището в Севлиево през 1919 г. и е избран за неин секретар.

2.

От 1922 г. Атанас Москов е студент по право в Софийския университет и същевременно следва дипломация в Свободния университет. Избран е за секретар на Младежкия социалистически съюз, същевременно е редактор на вестник „Социалистическа младеж“. Тези длъжности са платени, но той отказва заплащане. В тези години се формира философският и политическият му мироглед: оформя се като типичен социалдемократ – реформатор, еволюционист, диалектик и марксист. По-точно, той е кауцкиански марксист, последовател на австрийския социалдемократ – Карл Кауцки. (кауцкианският марксизъм и бернщайнисткият марксизъм са демократичните видове марксизъм). 

Той е противник на всички диктатури – десни и леви. Неговият идеал (в средносрочен план) е социално справедливо и демократично общество, изградено по пътя на реформаторските действия, т.е. социална демокрация. Основни цели са установяването на демократична република, изграждането на социална държава, създаването на голяма средна класа, на мощно кооперативно движение, подпомагано от държавата и на мощно синдикално движение. Идеята за кооперирането е то да се осъществява напълно доброволно. 

По време на събитията 1923 – 1925 г. Атанас Москов осъжда както масовия терор и убийствата без съд и присъда на военната диктатура на Александър Цанков и черните генерали, така и лекомисленото и прибързано решение за Септемврийското въстание. През 1925 г. той разлепя позиви с протестно съдържание, вследствие на което е арестуван.

 Тъй като за Атанас Москов реализацията в обществено-политическата област е свързана с висока степен на образованост и компетентност, той заминава за Брюксел да следва право през 1927 г. Освен това, тогава Брюксел е един от центровете на европейската социалдемокрация.

В  Социнтерна, по време на диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович, Атанас Москов блестящо защитава България в своя ярка половинчасова реч.

Председателят на Социалистическия Интернационал, Адлер е възхитен от българския младеж и от 1928 г. той отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а от 1929 г. – е член на Изпълнителния комитет на Социнтерна.

3.

В Брюксел Атанас Москов се отказва от стипендия и работи, за да бъде независим. Следва едновременно право и дипломация. Той блестящо завършва през 1936 г. със защита на дисертация на тема „Международната гаранция при правото на малцинствата” и получава научната степен „доктор по международно право”. Като български социалдемократ – идеалист,  Атанас Москов решава да жертва изключителните възможности за кариера в Белгия в името на патриотичния си дълг и взема решение да се върне в България. Отказва да стане асистент на проф. Ролен в Брюкселския университет.

Същата 1936 г., Атанас Москов се жени за своята любима – белгийската девойка Рене Егмонд. Тя е студентка по социални науки и същата година – 1936 – защитава дисертация и става доктор по социални науки. Заради любовта към мъжа си, тя жертва многообещаващата кариера в Брюксел и се съгласява, дори настоява да отидат в България.

Така през есента на 1936 г. Атанас Москов се връща в България, за да се бори срещу диктатурата и за да бъде полезен на Отечеството.

Само две години преди това, на 19 май, 1934 г. е извършен военен преврат и демокрацията е унищожена. Партиите са тотално забранени; забранени са и синдикатите. Въведена е строга цензора. Парламентът е безсрочно разпуснат (следващите „избори” са едва през 1938 г.). Де факто, Търновската конституция е суспендирана. Създадена е полуфашистка диктатура. Това е най-тежкият удар срещу българската демокрация дотогава.

Със завръщането на Атанас Москов, БРСДП(о) се активизира. Под негово ръководство е създаден нелегален Акционен комитет към социалдемо-кратическата партия. Дейността им се състои главно в печатане на нелегални вестници: вестник „Народ”, вестник “Социалистическа младеж”, на позиви, апели и др. и тяхното разпространяване. Неизчерпаемата енергия на Атанас Москов е моторът на Акционния комитет.

 Социалдемократическите ценности и дейност са неразривно свързани с развитието на кооперативното движение и на синдикализма.  През 30-те години,  благодарение на усилията, най-вече, на социалдемократите, в България е изградено изключително мощно кооперативно движение. Създадени са множество земеделски кооперации, кредитно-спестовни кооперации (наричани „Популярни банки”), потребителски кооперации и други видове. По размах на кооперативното движение, България е на второ място в света, след Дания.

Като убеден социалдемократ, Атанас Москов е и кооперативен лидер. Опитът му от Белгия и връзките му с белгийското социалдемократическо и кооперативно движение са безценни. Той става  секретар на Националния комитет на българските кооперации. Освен това,  е и юрисконсулт на Съюза на Популярните банки; също така, работи и като член на управителния съвет на Столична популярна банка “Сердика” и става главен секретар на Съюза на приятелите на кооперацията.

4.

 Въпреки че изборите през 1938 г. са проведени при прототалитарни, безпартийни условия и с полицейски и административен натиск, Атанас Москов е избран за депутат в парламента (1938-1940 г.). Той става секретар на парламентарната група на социалдемократите. Оценен е високо от председателя на Народното събрание Стойчо Мушанов, който пише за него „изключително способна личност”.  Ценен е и от други големи държавници от тази епоха. Константин Муравиев го характеризира като „един от водачите на социалистите, републиканец, безкомпромисен, никога не търси облаги, скромен, честен, способен, с богата европейска култура”. Никола Мушанов казва за него “горд, несломим, непреклонен”.

Изборите  в началото на 1940 г. са проведени с безпрецедентен полицейски и административен натиск и затова Атанас Москов не е преизбран (само 18 опозиционни политици са „допуснати” в парламента).

 В годините на полуфашистката диктатура Атанас Москов е измежду най-активните опозиционни лидери. През 1942 г. група опозиционни политици създават вестник “Век”. Атанас Москов е един от редакторите на вестника. След като са отпечатани само 2 броя, вестник “Век” е забранен от цензурата  на диктатурата.

Атанас Москов е близък съратник и единомишленик с възрастния социалдемократически лидер Кръстю Пастухов; самият той нарича себе си „пастуховист”. Кръстю Пастухов и Атанас Москов се обявяват публично за възстановяване на Търновската конституция и демократизация.

Атанас Москов и Кръстю Пастухов разглеждат Втората световна война като двубой между демокрацията и фашизма. Като убедени републиканци и демократи, двамата политици са политически противници на диктатора Цар Борис III, но въпреки това са готови да му окажат съдействие за излизане на България от войната.

В годините на антифашистката съпротива 1941-1944 Атанас Москов е активен, но в съответствие с реформаторските и хуманистичните си убеждения, той се бори с мирни методи (в т.ч. нелегални). Той се отнася с известна резервираност към идеята за съюзяване с комунистите в Отечествен фронт, но, по принцип, не отрича тази идея. За разлика от Кръстю Пастухов, Атанас Москов не напуска Отечествения фронт. 

5.

Атанас Москов посреща преврата на 9-и септември, 1944 г. без особени възторзи и големи очаквания. Все пак, той не се противопоставя на участието в правителството на Отечествения фронт на двамата социалдемократи: Григор Чешмеджиев и Нейков; такава е и позицията на ръководството на БРСДП(о). Социалдемократическите лидери разчитат на международното положение (главно на англичаните и американците) и на участието на демократични партии в правителството да се запази демокрацията и социалния мир.

Но разочарованията идват твърде бързо. Според Атанас Москов мирното управление на Отечествения фронт, започнало сутринта на  9-и септември, продължава … „само 18 часа”. Насилието, убийствата без съд и присъда, всевъзможни беззакония бързо обхващат страната. Все пак, социалдемократите и земеделците продължават да се надяват на решителна  намеса на англичаните и американците.

Освен това, в края на 1944 г. и през 1945 г. комунистите прилагат спрямо съюзническите партии от Отечествения фронт тактиката “разделяй и владей”. Издигат само такива социалдемократи и земеделци, които са опортюнисти и са готови да им служат безпрекословно. При това, стимулират процеси на разцепление в тези партии. При тези условия, в края на пролетта на 1945 г., ръководствата на социалдемократите и земеделците вземат решение за напускане на Отечествения фронт. Това води до разцепление в тези партии: част от социалдемократите, начело с Коста Лулчев и част от земеделците, начело с Никола Петков, напускат Отечествения фронт и правителството и минават в опозиция. Другите крила на тези партии – опортюнистите остават в Отечествения фронт и запазват постовете си във властта. Без никакво колебание, Атанас Москов веднага напуска Отечествения фронт и минава в опозиция. Също така, той се противопоставя на унищожаването на кооперативното движение, в което той е активен участник.

След 1944 г. Атанас Москов е асистент по право в Софийския университет, но е безкомпромисен както винаги. Когато през 1946 г. му предлагат да стане доцент, при условие, че подпише декларация за отказ от политическа дейност, той категорично отказва; вследствие на това е отстранен от университета.

При всички трудности на епохата, той остава верен на характера си – на идеалист, алтруист и човеколюбец.

6.

Атанас Москов е кандидат за депутат на изборите за Велико народно събрание през 1946 г.  В работническия квартал “Ючбунар” на първо място в листата на опозицията е Кръстю Пастухов, а на второ място – Атанас Москов. В същия избирателен район водач на комунистическата листа е Георги Димитров. Кръстю Пастухов и Атанас Москов са избрани за депутати. За съжаление, комунистите касират изборите; за тях е недопустимо в един и същ избирателен район с Георги Димитров да са избрани Кръстю Пастухов и Атанас Москов.

През 1947 г. е арестуван Никола Петков. След ареста му, Атанас Москов става негов втори адвокат (освен адвоката Държански). Комунистите се боят както от огромната ерудиция на Атанас Москов в юридическата и полито-логическата област, така и от връзките му със Социалистическия интернационал. Отначало се опитват да го заплашват и убеждават да се откаже да е адвокат на Никола Петков, но той е безкомпромисен, както обикновено. Неговият отговор е: „Адвокатът е като лекаря – той няма право да откаже помощ на клиент”. След категоричния му отказ той е интерниран, а скоро след това е арестуван и вкаран в затвора без никакъв съд. След обесването на Никола Петков, Трайчо Костов обявява Атанас Москов за „Враг №1”.

През 1947 г. БЗНС „Никола Петков” е забранен и всичките му лидери са арестувани и вкарани в затвори и концлагери. Всички други партии (без социалдемократите) са вкарани в Отечествения Фронт и така фактически са ликвидирани.

7.

През 1948 г. последната опозиционна партия е социалдемократическата. След август,1948г., тя е унищожена като всичките и лидери са вкарани в затвори и концлагери. Про-комунистическите социалдемократи са присъединени към БКП. Про-комунистическият БЗНС приема програмата на БКП и е поставен под контрол. Така, БКП остава без алтернатива. През 1948 г. е създадена тоталитарна диктатура, начело с БКП.

През почти целия период от1947г. до 1953г., Атанас Москов е държан по затвори и концлагери. Най-тежък за него е периодът: 1947-1949г. Цели две години Атанас Москов е многократно и жестоко инквизиран. Системно изпада в безсъзнание. Нищо не може да го сломи; той остава безкомпромисен. Нещо повече – имено тук се проявява силата на характера, извисеността на духа му и благородството му: той намира начин да не натрупва омраза към никого, дори към инквизиторите! След освобождаването му от затвора през 1953г. той излиза още по-силен, още по-безкомпромисен,  по-мъдър и винаги хуманист и алтруист.

8.

След 1953 г. Атанас Москов живее с жена си Рене и сина си Симеон в Севлиево до края на живота си.

Най-тежкият удар идва по-късно: през 1960 г. единственият им син Симеон, едва 20 – годишен умира от рак. Всички физически страдания и политически изпитания са преодолени с огромната сила на духа и благодарение на любовта му към близките, но този удар на жестоката съдба го довежда почти до отчаяние. “Нещо в мен се пречупи” са неговите слова по този повод.  Но Атанас Москов  намира сили и мъжество да преодолее и тази зловеща катастрофа. Отново се проявява изключителната извисеност и благородство на духа му: той не само намира воля и сила да продължи напред, но не допуска никакво озлобление, никаква омраза, никакво ожесточение в душата си, никакви крайни и фанатизирани мисли  в съзнанието си; той си остава алтруист и човеколюбец!

Страданието пречупва слабите и прави мъдри силните“ е казвал проф. Асен Златаров. Сигурно, затова Атанас Москов става изключително мъдър.

9.

Семейство Москови посреща 10-и ноември, 1989 г. и Демокрацията в същата малка къщичка в Севлиево, която има само една стая и която е построена от Рене Москова през 1947 г., докато мъжът и  е в затвора.

На 26-и ноември, 1989 г. Атанас Москов, Петър Дертлиев и още петима социалдемократи възстановяват Българската Социалдемократическа Партия (БСДП). Пръв председател става Атанас Москов. На възстановителния конгрес през януари, 1990 г. той подава оставка и е избран за почетен председател и е такъв до смъртта си през 1995 г. Вестникът, издаван от БСДП – „Свободен народ” става първият опозиционен вестник в България. Верен на скромността си и идеализма си, Атанас Москов отказва да се кандидатира за депутат на първите демократични избори през юни, 1990 г. и така напуска активната политика. Самият той кратко охарактеризира  живота си така: „За нас беше важно, не да имаме, а да служим!”.

Макар и само почетен председател, Атанас Москов продължава да участва в управлението на БСДП, тъй като председателят Петър Дертлиев много често се съветва с него. Всъщност, Атанас Москов е съвестта и мъдростта на социалдемократическото ръководство. В трудни за партията моменти неговите принципи служат за най-верен ориентир. Такъв е например принципът му: “Ако трябва, за България жертвай и партията!”.

Атанас Москов системно пише статии във вестник “Свободен народ”, но винаги се отказва от хонорарите си. Трудно е за вярване, но Атанас Москов се издържа само от скромната си пенсия, а при това, намира начин да спестява и да прави дарения за БСДП! Отказва на многобройните предложения да се премести в нормално жилище.

10.

Петър Дертлиев и Атанас Москов развиват идеите за изграждането на социална демокрация в България, което означава пазарна икономика, но не  пазарно общество, т.е. основните права на човека като правото на живот и правото на добро здраве не трябва да зависят от доходите. Те поставят следните цели: създаване на силна средна класа у нас;  запазване на безплатното здравеопазване и образование; изграждане на мощно кооперативно движение, подпомагано от държавата – т. е. изграждане главно на кредитно-спестовни кооперации (наричани по традиция, от преди 1944 г., „Популярни банки”) и на земеделски кооперации. Те издигат, също така, идеята за „равен старт” – т. е. отказ от реституция за да имат всички равни шансове за реализация в стопанската област, на базата единствено на способностите си и труда си.

В България е реализирана идеята за изграждане на кооперативно движение: създадена е отново система от множество кооперации – кредитно-спестовни и земеделски кооперации, но не са достигнати мащабите на изключително мощното кооперативно движение преди 1944 г. (тогава – едно от най-мощните в света). Атанас Москов нарича социалната демокрация: „социален хуманизъм”.

Атанас Москов вярва в идеала на безкласовото общество. Той храни надеждата, че в обозримо бъдеще ще бъде създадено социално справедливо  и социално хармонично общество без антагонистични противоречия. Изразява го с думите „Време е раят да слезе на земята”.

Друга негова важна максима е следната: „Всяка частица свобода трябва да бъде използвана за усъвършенстването на обществото и човека.”

Духовните интереси, познанията и ерудицията на Атанас Москов са огромни. Той се интересува не само от право и от дипломатическата наука, но и от много други хуманитарни науки като история, политология, социология, философия и др.; живо се интересува и познава изкуствата, особено музиката и живописта. Нещо повече – той проявява интерес и към природните науки, например, към биологията и астрономията.

Съгражданите на Атанас Москов се отнасят към него с огромна почит и уважение. Мнозина идват при него за да получат  мъдър съвет, топла дума и напътствие. Затова с обич го наричат „мъдрецът от нивята” (през 40-те и 50-те години къщата фактически се намира извън Севлиево, сред нивите). Неговият скромен дом е известен като „Замъкът на свободата” (така е наречен от Атанас и Рене Москови). Той понякога казва „Ако човек опознае себе си, става свободен.” Много политици се съветват с него. След 1989 г., още приживе е удостоен със званието „почетен гражданин на Севлиево“.

Всички, които го познаваха, го смятат за Светец, Герой и Мъдрец на България и на Социалдемокрацията.

11.

Литературното наследство на Атанас Москов е ценно и важно.  Освен многобройните статии, които са свидетелства за три епохи, той е автор на книгите: „Паралели”, юридическият труд „Задължи-телната сила на международните правни норми”, „Спомени. Възходи и па-дини”- 3 тома, „Пред последния жалон: мисли и вълнения”.

Твърде значимият труд „Паралели” анализира (не)съответствието между социалистическите учения, главно между класическия марксизъм и от друга страна, практиката на комунистическите режими през 20-и век, където вследствие на „ревизионизма на комунистите” (А. М.), социалистическите ценности се израждат. Една от най-важните точки е „Хуманизъм и социализъм”, която разглежда развитието на хуманистичните ценности и идеи през вековете (от античността до 19-и и 20-и век) и прерастването им в социалистическите идеи.

За Атанас Москов и за представяне на неговото творчество са издадени книгите: „Опит за портрет на личността Атанас Москов” от Ива Николова, „Социалният хуманизъм – бъдеще на човечеството” – Сборник, „Атанас Москов. Социални паралели” – Сборник

Атанас Москов беше, преди всичко, човеколюбец, демократ и родолюбец, човек с богата култура, алтруист и идеалист. Най-точно се е изказал за него съратникът му Петър Дертлиев: „Ecce homo” („Ето Човека!”).

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Москов, Атанас. Спомени, Възходи и падини, Т1-3, София, 1997-2004 г., фондация „Янко Сакъзов”, издателство “Захарий Стоянов”, УИ „Св. Климент Охридски”

2. Чолакова, Красимира  и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов, Време е раят да слезе на земята, Севлиево, 1998 г., фондация „Д-р Атанас Москов”, ИК „Колонел”, Габрово, ДФ “Абагар”, В. Търново

© Любомир Тончев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.