ЗА ПЕТЪР ДИНЧЕВ – Иванка Янкова

ЗА ПОЕЗИЯТА НА ПЕТЪР ДИНЧЕВ – статия на Иванка Янкова

       Искам да споделя как преоткрих поета Петър Динчев. Познаваме се от ученическите години в асеновградската гимназия. Аз бях в горните класове. Свързваше ни дейността в младежката организация. Петър беше буден, любознателен младеж, с чувство за отговорност. След завършване на гимназията, всеки пое по своя пътека и преди десетина години на една среща в столична библиотека, организирана от посолството на Беларус и Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД с български поети, посветили творби на тази страна, се разпознахме.

       Имам редица негови книги, които чета и препрочитам, защото са искрени и истински, грабват те със своята емоционалност, зареждат те с вяра в доброто и силата на любовта.

       Още с първите си книги „Няма греховна любов“ – 1991 г., „Диво чувство“, „Развързани пориви“ и особено със сатирата „Дяволиада“, „Прозрения“ и „Горчиви сонети“, „Озарение“, той заявява своето присъствие на литературния хоризонт. Ярко проличава неговия талант в поредните му книги „Пътеки към изгрева“, „Полъх на смола“, „Потомъка на Орфей“, посветена на съпругата му, голямата народна певица Бойка Присадова. Издадената през 2018г. книга „Съзидание“ обхваща тематично излезлите негови поетични творби, като проследява основните направления в тях. Стихосбирката „Баладичен шепот“ – 2019 г. е посветена „на величествената Родопа планина и на нейните герои и страдалци“.

       Диапазонът на темите в творбите на П. Динчев е много широк – доброта, човечност, родолюбие, осветляване на горчивите истини за живота в цялата им многообхватност. Той твори стихове, поеми, сатира, басни.

       Неговата поезия разкрива богата му душевност, неговия морал. Като искри просветват нравствените добродетели на човека и поета П. Динчев., които вървят заедно и не се разминават, правилата които той спазва, „поривът на волята му“  „да стори и несторени неща“ и много изстрадани истини. Той е отговорил на екзистенциалните  въпроси – Кой е?, Откъде идва и накъде отива?, Какъв е смисълът? -„да тлее или гори“ и в това няма измама, защото е неговият истински живот.

Дявол знае. Крача с чисти нрави
и на никого не слагам крак.
Простата човечност отстоявам,
добротата, вдигнал съм за флаг.
Да няма върху мойто име
ни черна кал, ни звезден прах.

       Неговото послание е всеки да живее честно и да не прави зло на другите, а „да бърза да прави добро“. За него е „велико да си почтен“, да си устремен напред.

       По пътя на П. Динчев има трудности, скръб и тъга по скъпи хора, но той намира сили да се изправи и да поеме нагоре.

       За поета са свещени битките за свободата българска. Той се вълнува от руините на старите крепости, които крият легенди за храбри мъже, от паметника на връх „Средногорец“, наречен „Родопската Шипка“, прекланя се пред смелостта на Невястата, предпочела смъртта пред робството, увековечена в скалата над Смолян.

       За борците за възраждане на България, за духовно и национално  освобождение П. Динчев сътворява 15 монологични поеми, включени в книгата „Пътеки към изгрева“ – 2017 г. Наред със заслугите на Васил Левски и Христо Ботев, и други революционни дейци, той разкрива приноса на просветители, художници, книжовници, строители и др. – Петко Р. Славейков, д-р Иван Богоров, Кольо Фичето, Добри Желязков и др.

       П. Динчев познава техния житейски път, както и епохата. Има голям творчески потенциал и създава  незабравими образи. Умее да се превъплъщава в личността, чийто образ сътворява.

       В поемата за Кольо Фичето много точно  и вълнуващо той го обрисува като строител и ненадминат майстор пред който и пашата се спира: майстор, който изгражда храмове, мостове, къщи и повдига гордостта и самочувствието на българите.

И тези дето някога ще минат
по моста към щастливи бъднини,
ще кажат, че и в робските години
духът на българите съхрани.

       В прекрасната поема за Захари Зограф само с един щрих, той извежда неговия принос „на ползу роду“, свързан с картината за Страшния съд: „Оръжие да нося аз не мога, но бой ще  водя, с този стенопис“.

       Книгата „Пътеки към изгрева“ получи националната награда „Божидар Божилов“, наградата на град Шипка и  „Златен век“ на министъра  на културата, по повод 140 г. от Освобождението на България.

       С поезията си П. Динчев сътворява лирически храм на красотата на природата и на човека, като не ни спестява злото, мрака, несгодите.

       Книгата „Полъх на смола“ – сонети, 2018 г., която е емблематична за неговото творчество и забележителна за българската литература, е и много впечатляваща с акростих в края на всеки тематичен цикъл – сонетен венец – циклите „Озарение“, „Измамни видения“, „Горчилка“ и др. Трудно се сътворяват сонети.

       В тази книга грее с цялото си вълшебство очарованието на природата, Вселената с нейните феномени – слънце, луна, звезди, небе, земя, изгреви и залези, магията на приказната Родопа планина, с нейните гори и пъстри поляни, скали и върхове, огласяни от песните на Орфей.

Денят облича светлата си дреха,
изнася слънцето на рамене.
Разстилат върху звънналото ехо
елите насмолена ведрина.

Ален изгрев от върха извира
и Родопа става розов цвят.
Горският оркестър дирижира
утренникът с порив непознат.

       И поетът се пита и отговаря:

       Много пъти съм се чудела как П. Динчев намира толкова цветисти слова, съчетания от думи, в които има и образ, и багра и песен – звъннали двери, насмолена тишина и безброй други магически думи, а познава и мелодичната реч на родопчанина – мека и  звънлива.

       С тънък усет багрила да найдат

       та шевицата да прозвъни.

       Да изваят ясногласа гайда,

       свежи плетеници от свирни.

       Мисля си, какво е това умело владеене на словото, съчетано с реалността и фантазията, но все така необозримо, което поетът П. Динчев вижда, чувства и пресъздава, и така ни омайва.

       Убедена съм, че това е божи дар и труд, и навярно магията на Родопа планина.

       П. Динчев обича родопчаните и с голяма страст създава техните образи – честни, добри, свободолюбиви хора.

       Планината ражда горди хора.

       Те притворството наричат грях.

       Могат всекиму добро да сторят,

       но от злото не изпитват страх.

       Родопчаните са силни хора,           

те смъртта избират пред позора

       Родопчаните пазят своите корени, стародавни традиции и обреди. Те са майстори на пъстри халища и шевици, съхраняват песни и хора, и своя устрем към хубостта, към красотата.

       Поезията на П. Динчев е възвисяваща, пречистваща, но и настъпателна и критична към уродливите пороци на така наречената демокрация, която очаквахме като „обетован свят“.

       В книгата си „Дяволиада“ той изобличава и разрушителната сила на „дивака“ от първия ден на демокрацията, и вижда как „чернилка пада жестоко върху всяка светлина“. А в сонетния цикъл „Горчилка“ от книгата „Полъх на смола“ рисува разруха и показва горчилката на нашите дни, в които има бедност, агресия, бандитизъм, властва лъжа и измама и „всичко свято се продава“. Злото, както той сам казва:

       Фалшива демокрация ни праща

       но вече няма да ни заблуди.

       Ще свършат изпитанията страшни

       и пак ще търсим слънце и звезди

защото „изстраданата болка закалява“ и „надеждата крепи“. Но П. Динчев вижда и светлината в нашите дни и вярва, че силата на доброто, на обичта между хората, поумнели от несгодите ще ни спаси.

       Впечатляваща е сакралната обвързаност на П. Динчев с неговите корени – родното  Патриарх Евтимово и Асеновград – градът на неговото детство и младост. Поетът все се връща  „по верни следи“ към своя любим град, където е преживял едни от най-хубавите си години, оформил се е като личност, както казва „за славни дела съм мечтал“  и има „спомени свидни“ – следи от минал живот. Книгата му „Гравитация“ е посветена на родния край, на Асеновград.

       Колко много обич носи в сърцето си П.Динчев към този незабравим за него край, към неговите родители, приятели, съграждани, към буйната Чая и немирния вечерник, крепостта на Асеня, лозята и маврудовото вино, камбанения звън, който буди тишината, духовността и културата на този град устоял в борби и изпитания през вековете. Асеновград за него е живият живот и „магия чудновата замесена с искри и светлина“, благословен от Бога.

       Като лъчезарна, страстна пулсация преминава вълнуващата изповед на П. Динчев в неговата поезия за жизнената сила на любовта в многообразните й проявления.

       Тя го разтърсва като чудо, магия, красива мелодия посипала се от радостния звън на чановете. Тази любов, създава хармония в душата, в света заченат от нея.

       Отеква в мен божествен богослов.

       Да бъде вечна святата любов.

       Това е любовта към скъпите на сърцето ни хора, която ни изгаря и прави по-човеци, любовта ката дар от Бога за нашето съществуване в този свят.

       Сладкогласна, песенна, нежна като полъха на родопския вятър, завладяваща поезия, която възпява красотата, човеколюбието, родолюбивия дух, гневна и безпощадна към злото, с послание за справедливост, мир и разбирателство между хората. Тази слънчева и борбена поезия ни вдъхва сили по пътя на живота, с което изпълнява своето основно предназначение да ни въздейства и прави по-добри.

© Иванка Янкова, 01.07.2020 г.

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.