ЗА ХАЙКУ И ХАЙДЖИНИТЕ – Цонка Великова

ЗА ХАЙКУ И ХАЙДЖИНИТЕ – есе-приветствие от проф. Цонка Великова

ЗА ХАЙКУ

През 2004 година издадох две поетични книги с тристишия, част от които бяха възприети като хайку. Това стана повод, без да знам тогава какво е хайку, да попадна в средата на българските хайджини. От тогава до сега неуморно се трудя да си изясня какво все пак е хайку. И макар че изчитам всяко насочено към темата четиво, все още съм затруднена с отговора.

Узнах, че при хайку не трябвало да се използват определени художествени похвати, че се избягвали разни граматични прийоми, че съвременната пунктуация на хайку изключвала една голяма част от препинателните знаци и отхвърляла главните букви… И още и още, и още – рамки, правила, ограничения, но някак неопределено остава какво всъщност прави един стих истинско хайку.

Висят и въпросите всяко ли смислено тристишие, което педантично е спазило правилата, е хайку. И всяко ли, което ги е пренебрегнало, не е хайку. Забелязах, че поне в преводите на хайку от японски хайджини, включително на класиците, често се заобикалят правилата. Но нали и Моцарт е нарушил всички правила за писане на музика, а на всичкото отгоре копистите при преписването на оригиналите са допуснали редица грешки, които и до днес не са отстранени и въпреки това никой не оспорва гениалността на произведенията му.

И макар, че от съвременните четива не научих какво все пак е хайку, с годините имам голям напредък – разбрах какви хора са хайджините!

ЗА ХАЙДЖИНИТЕ

Хайджинът е творец, който живее с широко отворени очи, с будно възприятие и съзнание. Той забелязва и изпитва съчувствие към посърналото цветче, което се бори с дебелата сянка, към отсеченото вековно дърво и затиснатата от него млада тревица, погледът му ще улови падащо перо на отлитнала птица, последния полет на отронен лист…

          Хайджинът е творец, който преодолява налаганите от времето физически неблагополучия и наблюдава живите картини с чистотата на детското възприятие, като го осмисля с изстрадана зрялост.

          Хайджинът е творец, който не просто ще изпита необходимост да сподели своите впечатления, но той умее да го направи по най-простия и неангажиращ начин, и то без всякакви украсявания и с най-подходящите думи.

          Хайджинът е творец, който широко разтваря смисловите хоризонти, като създава простор за читателя да съпреживее споделеното по начина, по който е способен.

          В крайна сметка, хайджинът е творец, който така използва думите, че внушението да са постига посредством мълчанието между тях.

          Ето затова скъпи хайджини, макар още да не знам със сигурност какво е хайку, заради стремежа ви към красивото, заради младостта и чувствителността на духа, заради чистота на възприятията, заради всичко които сте, съм горда, щастлива и признателна, че съм една от вас. Благодаря ви! Благодаря ви! Бъдете здрави и все така вдъхновение за мен!         

         С надежда, че между думите ще прочетете цялата ми обич!

Честит празник, хайджини!

23.11.2020

© проф. Цонка Великова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.