ЗИМНА ПРИКАЗКА – поезия от Габриела Цанева

Скърца

старото стълбище

на старата къща,

дървото стърже,

като щурче.

Въздухът лепне

в гърдите, замръзнал,

устните пръхнат

от прах и безмълвие.

Ръцете горят

от студа

и болят

от липса на допир.

Очите тъкат

от лъчите

на слънцето

мрежа за спомени –

тайно завръщане.

Зимната къща

отвръща

с мълчание

на моя летен въпрос –

къде остана

детството –

скрито в скрина

на баба ли?

Детство,

поднесено

на ленен поднос.

Бавно изкачвам

старото стълбище,

дърпам завесата

от светлина.

Там, на тавана,

почти под слънцето,

виждам сандъка,

пълен с мечти.

Вдигам капака му –

варак в комина…

В очите ми – сажди

и пеперудни крила.

И неоткрила

духа на детството,

дъха ми

става сива мъгла…

Тръгвам унила,

преглъщам ножове,

впили се в гърлото,

или бяха

строшени стъкла?

Прегръщам ръце

и загръщам яката си –

денят е син от лед и слана.

Вървя в следата си –

хруска пътеката…

И не разбирам

кога разбрах –

зимната приказка

не е средството

да се завърна

в света…

 © Габриела Цанева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.